Погледите на Карл и Хелън се срещнаха, споделящи безмълвна шега.
— Каква беше сватбената ви торта, Карл? — подкани го Лилиан.
Карл се усмихна.
— „Бим-бам-бум“.
Курсистите се извърнаха да го погледнат.
— Ами двамата с Хелън бяхме на икономичен режим — даже не се прибрахме у дома при родителите си да се оженим. Отидохме в съда след пролетните зрелостни изпити и прекарахме медения си месец в малък стар хотел на плажа в Северна Калифорния. Единственият отворен магазин в градчето беше в бензиностанция и единственото, което предлагаха, бяха „Бим-бам-бум“, тогава ги наричаха „Големите колела“, и съсухрени стари хотдози.
— Отнесохме нашите „Бим-бам-бум“ на плажа — добави Хелън, — Карл намери няколко пръчки, които да ползваме като колони, и направи сватбена торта на етажи. Беше красиво.
— Запазихме върха за първата ни годишнина, точно както казват, че трябва да се направи — завърши Карл, — дори не се налагаше да го замразяваме. — Те се засмяха заедно с останалите курсисти.
— Добре тогава — рече Лилиан, — мисля, че тази вечер трябва да направим торта за Карл и Хелън.
Класът кимна с гладни изражения.
— Какъв вкус да има? — обърна се Лилиан към Хелън и Карл.
— Бял — отсече решително Хелън. — За белите ни коси. — Тя хвана ръката на Карл и се усмихна.
Хелън не беше свободна в деня на черешовите цветове, когато Карл седна до нея — и не беше свободна доста време след това. Карл нямаше против да изчака, но нямаше намерение да го прави пасивно. Той избра групата по дебати, в която Хелън беше ревностен участник и която му се стори по-добър вариант от книжния клуб на университета и женския отбор по футбол, които заемаха остатъка от свободното време на Хелън. Настоящият приятел на Хелън също беше в групата по дебати и Карл прецени, че възможността за пряко предизвикателство е по-интересна.
В крайна сметка установи, че групата по дебати му харесва. Правеше щателни и целенасочени проучвания, аргументите му се основаваха на необорими факти и имаше страстно усещане за справедливост, с което преодоля първоначалните си притеснения за говорене пред публика и което не толкова дълго след присъединяването му го накара да се противопостави на Хелън насред мним дебат. Тя спря озадачена и го изгледа внимателно. Накрая се засмя.
Една вечер през октомври Карл влезе в зала за танци и видя Хелън да стои встрани и да разговаря с три приятелки. Тъмносинята й рокля се разкрояваше от кръста надолу, а нагоре беше с корсаж. Музиката започна и различни кавалери задигнаха приятелките й. Хелън остана загледана в тях.
— Къде е господин Група по дебати? — попита я Карл, като се приближи.
— Извън града е. Поне така казва — Хелън продължи да гледа танцуващите с безизразно лице.
— Искаш ли да поупражняваш малко стъпки с мен? — попита Карл безгрижно. Хелън го изгледа преценяващо, въпрос, зададен и отхвърлен в погледа й, и се отпусна в кръга на ръцете му.
Той се удиви колко лесно е всъщност след цялото това чакане да прокара дясната си ръка по гърба й и да усети как пръстите му идеално прилягат в извивката на талията й, да почувства как пръстите й се плъзват по дланта на лявата му ръка и се настаняват нежно на мястото си. Тя следваше неговото водене като вода, а краката му се движеха сякаш получаваха указания от далеч по-добър танцьор. Без да се замисля, той я притегли по-близо до себе си и не усети съпротива, само леко накланяне на челото й към рамото му. Беше топла, а косата й ухаеше на канела.
Когато танцът свърши, той я задържа близо до себе си, ръката му беше в нейната като цвете, което е откъснал. Тя наклони леко глава назад да го погледне.
— У дома си — каза й той. Тя се усмихна и той се наведе да я целуне.
— По мое мнение тортата доста прилича на брака — подхвана Лилиан, като извади яйца, мляко и масло от хладилника и ги сложи на масата. — Признавам си, че нямам кой знае какъв опит — отбеляза тя и вдигна лявата си ръка без пръстен с огорчена физиономия, — но често съм си мислила, че ще е страхотна идея двойките сами да правят сватбените си торти като част от подготовката за съвместния им живот. Може би не чак толкова хора ще се окажат женени — усмихна се Лилиан, — но ми се струва, че тези, които все пак сключат брак, ще подхождат малко по-различно.