Пръстите му се движеха между костите на пуйката, изтръгваха парчета месо и ги трупаха в чиния до него. През следващите две седмици Хелън щеше да ги прави на сандвичи, на пуешка яхния и пирог, докато децата слязат на масата за вечеря с крякане, обявявайки, че са призраците от миналото на пуйката.
— Тя наруши обещанието, Карл — възрази сестра му, но тонът й беше мек.
— Спазваме колкото можем от него. — Карл погледна кучето, чакащо търпеливо в краката му, и пусна малко парче пуешко на пода. — Бракът е скок на доверие. Всеки е обезопасяващата мрежа на другия.
— Хората се променят.
Карл спря и положи пръсти на плота пред него.
— Мисля, че това е нещото, на което и двамата разчитаме.
Лилиан извади формите за торта от фурната и ги сложи на метални стойки на работната маса. Блатовете се надигаха равни и гладки от формите; уханието с нотка на ванилия прекоси стаята на меки, тежки вълни, изпълвайки въздуха с шепотите на други кухни, на други любови. Курсистите несъзнателно се наведоха напред да посрещнат миризмите и съпътстващите ги спомени. Торта за закуска, която се пече в снежен ден, в който няма училище, целият свят е във ваканция. Звукът от металните листа за сладки, които дрънчат в решетките на фурната. Пекарницата, която е причината да ставаш рано в студени, тъмни утрини; кроасан, сложен топъл в ръката на млада жена на път за работата й, която никога не е възнамерявала да има. Коледа, Свети Валентин, рождени дни се нижат заедно, една торта след друга, осветени от очи, блеснали от любов.
Със сръчно бързо движение Лилиан продупчи златната повърхност на един от блатовете с клечка за зъби и я извади чиста.
— Идеално — отбеляза. — Докато се охлажда, ще направим глазурата.
Лилиан замълча, събирайки идеи.
— Когато правехме тялото на тортата — подзе тя, — най-важното бе да запазим равновесието между въздух и структура. Сега ще сглобим тортата и глазурата и тук контрастът е много важен, той ще ви накара да вземете втора хапка… и трета.
— Ето защо бялата торта е особено сложна. Не можем да добием контраст от вкуса, не и по някой от очебийните начини. Нямаме вариант за шоколад в глазурата, нито за пълнеж със сладко от малини. Никакви ягоди или лимонови корички, посипани отгоре или пръснати между блатовете — въпреки че всичко това би могло да е забавно в друг случай.
— Бялата торта е точно противоположното на фойерверки и фанфари — тя е фина, работата при нея е в разликата в плътността между блата и глазурата, когато прекосят езика ви. Малко по-трудно е за постигане — тя се усмихна на Хелън и Карл, — но трябва да призная, че когато се получи, е несравнима.
Беше събота следобед, близо две години, откакто Хелън бе казала на Карл за връзката си. Децата бяха навън, подготвяха се за дипломирането на Марк в гимназията. Карл се качи по стълбите от мазето и чу глас на френски, последван от заекващото повтаряне на Хелън. Карл стигна до вратата на кухнята и надзърна вътре. Хелън стоеше с гръб към него, на перваза на прозореца несигурно бе поставен касетофон, а продуктите за шоколадова торта бяха извадени на кухненския плот около нея. Хелън никога не е била особено чист и спретнат готвач и сега доказателствата бяха навсякъде — брашно, посипано по пода, спускащо се на широки ивици по престилката й, разтопен шоколад, изтекъл по плота.
Записът спря и Хелън, дълбоко съсредоточена, не забеляза. Тортите винаги са били неуловима жертва за нея. Тя най-старателно ги правеше за всеки рожден ден и празненство — плоски, безформени, твърди като камък, разтопени; Лори още говореше за онова, което наричаше вулканична торта, беше направена за петия й рожден ден. Карл знаеше, че Марк се е примолил за торта, дипломирането му беше тази вечер и нямаше да е истинско празненство без торта от Хелън.
Карл постоя на вратата на кухнята, без да помръдва, наблюдаваше как светлината на късния следобед се процежда през прозореца и през Хелън, за да полегне върху черно-белите плочки на пода под краката й. Той погледна брашнения отпечатък на бедрото й, където беше положила ръка, докато четеше следващата стъпка от рецептата, бялото, което бе започнало да се прокрадва в косата й, кичури, които той обичаше и не й казваше за тях, тъй като знаеше, че ще ги изскубне. Той я гледаше, без да говори, и докато гледаше, усети, че нещо се намества и уталожва в него, движение малко и тихо като тиктакане на часовник.
Той се приближи зад нея и нежно допря устни в тила й. Хелън се обърна да го погледне, срещна очите му за дълъг миг, сякаш измерваше тежестта на нещо в тях. Сетне се усмихна.