— Почакай тук, само за минута.
Антония прекоси кухнята до мястото, където Иън и Хелън работеха над пастата за равиолите.
— Имате ли нещо против да взема на заем малко от това? — попита тя, посочвайки към грамадата тесто, меко и посипано с брашно.
Иън я погледна объркан, но Хелън се усмихна.
— Разбира се, скъпа. Каквото ти трябва.
Антония занесе трофея си обратно при Изабел, където притисна тестото нежно на плота в гладък, плосък овал.
— Ето — каза й, взе пръстите й и ги плъзна по повърхността на пастата, — може би това ще ти помогне да си спомниш.
Очите на Изабел грейнаха блестящо сини.
— Благодаря ти — каза тя и притихна за момент.
Те изцедиха боядисаното в червено шери от боровинките, като междувременно го опитаха. Изабел посипа набъбналите боровинки като дълга рубинена огърлица през розмарина и чесъна, Антония добави тънка струйка млечнозелен зехтин, накрая покри сместа с резени прозрачна розово-бяла панчета. Заедно навиха пуйката с върховете на пръстите си и добавиха от външната страна допълнителен слой подправки и панчета. Когато свършиха, Антония хвана месото, а Изабел го овърза с бял памучен конец.
— Шерито е виновно — отбеляза тя, оглеждайки работата си. Увиха пуйката във фолио и тя наистина заприлича на подарък, който сложиха във фурната.
— Поздравления — похвали ги Лилиан, като подаде на всяка по чаша пенливо просеко. — Сега, щом вече привършихте с ножовете, можете да пийнете по чашка. Пастата е почти готова. Елате да ми помогнете за салона.
Лилиан беше издърпала няколко от по-малките квадратни маси и ги беше обединила в дълга правоъгълна, която се простираше по протежението на салона, а покривката отгоре беше колосано бяло снежно поле. Изабел сгъна салфетките от същата тежка материя в остро нагънати триъгълници и ги постави да отбелязват всяко място. Донесе и сребърни прибори и бели чинии за вечеря. С помощта на тънка свещ Антония запали свещите, поставени по дължината на масата, техният жълт блясък се отразяваше в плътните, неравни стъкла на старите прозорци.
Останалите от групата дойдоха от кухнята, водени от сияещите Иън и Хелън, които носеха голямо димящо плато. Иън държеше чинията за сервиране, докато Хелън внимателно поставяше във всяка бяла чиния пет квадрата равиоли не по-дебели от хартия, с набръчкани краища, повърхностите им — целунати с разтопено масло и посипани с парченца шалоти и лешници като ориз, хвърлен на сватба.
Всеки зае мястото си на масата.
— Честит Ден на благодарността на всички — поздрави ги Лилиан, вдигнала чаша.
Те поседяха за миг и просто гледаха. Уханието от чиниите им се надигаше с последните остатъци пара, маслото довяваше шепота на шалоти и лешници. Антония поднесе хапка към устата си. Бързо схруска лешник и после пастата премина по-леко към зъбите й, тиквата се разтопи по езика й, топла и наситена с нежните, пикантни подмолни нотки на индийско орехче. Чувството беше като да се прибереш у дома и тя се отпусна на стола си с въздишка на щастие. Огледа масата, чудейки се за какво ли мислят другите курсисти, наблюдаваше ги как се хранят бавно и още по-бавно, като се съсредоточават само върху вкусовете в устата си, забравили за масата пред тях. Погледът на Иън улови нейния.
— Харесват ли ти? — попита го. — Равиолите?
— Повече от хубави са — отвърна той запленен. — Не мога да повярвам, че с Хелън направихме това.
— Хайде сега — намеси се Хелън със смях две места по-надолу от нея.
— Знаеш какво искам да кажа — отвърна Иън. Той замълча, сетне отново погледна към Антония. — Така ли се храниш през цялото време?
— Не… — отвърна тя колебливо.
— Така се храниш, нали? — рече бързо той. — Или поне така си се хранила. Мисълта ми е, че това обяснява доста.
— Какво?
— Защо ти си… — Иън се запъна. — Няма значение.
— Той казва, че си красива — прозаично отбеляза Изабел и сложи още една хапка в устата си.
— Ахх… — Антония сведе поглед с лека усмивка на лицето.
Пуйката се появи от фурната, соковете цвърчаха в металната опаковка.
— Хайде — Антония подкани Изабел, — наведи се. — Тя отвори намачканото фолио и Изабел вдъхна, докато парата галеше лицето й.
— Коледа — каза Изабел. — Баба ми винаги приготвяше цялата вечеря с продукти, които тя е отгледала, освен пуйката, нея взимаше от съседката. Обожавах да се разхождам из градината й след вечеря, изглеждаше жива, дори през зимата. Тя все казваше, че розмаринът расте в градината на силна жена. Нейният беше като дървета.