— Идеално — рече тя тихо. Курсът нададе лека всеобща въздишка.
— Сега ще прибавим месото. Може да изпробвате различни видове — обясни тя с лице към курсистите, — в зависимост от настроението ви. Този път ще ползваме наденица. — Вълни от копър и пипер, миризмата на цвърчащо червено месо се смеси с въздуха.
— Вдъхнете — прикани ги Лилиан. — Въздухът вече е различен. Ако искате по-леко ястие, можете да направите соса с патладжан вместо с месо. Или лятна версия, само със зехтин, чесън, пресни домати и босилек, които се готвят миг-два. Но понякога, особено през есента и зимата, е хубаво да има малко повече интензивност.
Преди Том да целуне Чарли, имаше чувството, че тя присъства във всяка негова мисъл. След това обаче беше на друг акъл. Беше направо усмъртяващо как мисълта да прави любов с Чарли превзе най-тривиалните му разсъждения. Започна да носи четка за зъби на работа, макар прекрасно да знаеше, че тя не храни особена страст към вкуса на мента, намаляваща плаката.
— Мили боже, човече, да не би да си се отказал от правото заради зъболекарството? — беше го попитала тя.
Но той не можеше да се удържи. Устните му, докоснали ръката и устата на Чарли, искаха да изследват, а там, където не отиваха устните, отиваше съзнанието му. Пържени яйца, забравени в тигана, втвърдени като дръжки на врата, докато Том хвърляше пържени картофи на грила, пържоли във фритюрника.
— Чарли, за бога — бе изкрещял миячът на чинии вбесен, — ще му дадеш ли мира на човека, преди цялото това място да избухне в пламъци?
Чарли се върна при мястото на Том. Огледа бъркотията на грила.
— Вечеря, у дома. Тази вечер — обяви тя, след което прекоси кухнята до задната врата и маркира перфокартата си. Помощник-готвачите нададоха вой.
Чарли живееше в синьо-оранжева виличка на две къщи от океана. Боята беше сдала повечето от цвета си на вятъра и слънцето още преди години, маргаритки и гладиоли растяха в произволно изобилие, ръсейки цветни листенца по чакълената пътека, водеща към къщата. Когато Том пристигна, предната врата беше отворена и той видя, че виличката е малка, със сгъваемо легло, което денем даваше дежурство като канапе в дневната, и кухня, достатъчно голяма да побере само един слабичък готвач.
Чарли стоеше над котлона с дървена лъжица в ръка. Долови миризмата на вино, на масло и чесън.
— Знаех си, че ще дойдеш навреме — поздрави го тя. Кожата под ухото й беше топла, когато допря устни в нея. Тя се усмихна и кимна към плота, където той видя синя купа, препълнена с нарязан пъпеш, и комплект искрящо бели чинии. — Можеш да изнесеш това във вътрешния двор.
Том наведе глава, докато излизаше през задната врата, и се озова под асма, натежала от зелени лози и тъмнолилави цветове, вечерната слънчева светлина се процеждаше през листата. Под краката му имаше вътрешен двор, направен от стари тухли, които се разместваха под тежестта му, прозвънтяваха леко, докато вървеше към зелената метална маса, където постави купата и чиниите до кошничка с хляб. Той се изправи, като главата му почти докосна листата, и вдъхна пиперливо сладостния аромат на глициния. Всичко изведнъж изглеждаше двойно по-тихо, отколкото някога си бе представял, че ще бъде.
— Вино? — попита Чарли, като се приближи зад него и му подаде чаша. Виното беше студено и имаше вкус на цветя и сняг. — Обожавам този двор. Заради него наех къщата.
Тя се върна в кухнята и излезе с чиния, покрита с резени месо, тънки като листа.
— Прошуто — обясни тя, видяла въпросителния му поглед. — С пъпеша. Ще видиш.
Седнаха на малката маса, пръстите на краката им се докоснаха, когато Чарли сипа лъжица сочни парченца пъпеш в чинията му.
— Първо опитай пъпеша — предложи тя. — Има един тип на сергията за плодове, който ми запазва най-хубавите. — Тя се засмя, като видя изражението на лицето му. — Той е много, много стар. И обича пъпешите си като деца. Имаш късмет — сега е моментът, когато са най-вкусни. А пъпешите на Анджело… ами…
Том набоде парче с вилицата си и го сложи в устата си. Вкусът се разтвори като цвете върху езика му, мек и сладък. Той понечи да заговори, но се спря, задържайки вкуса, докато се разтвори в сок.
Чарли го наблюдаваше.
— Сега ще пробваме малко прошуто с него.
Тя взе парченце пъпеш с пръсти, уви го в прозрачен резен розово месо и му направи знак да отвори уста. Месото беше шепот на сол на фона на плътния сладък плод. Създаваше усещането за лято в гореща земя, за гладката кожа в извивката между силния палец и показалец на Чарли. Виното след това беше свежо като изплуване на повърхността на вода да си поемеш дъх. Ядяха бавно и после още по-бавно, докато купата се изпразни.