— Какво ще кажеш, ако пробвам бърбън в пълнежа? — питаше го тя. — Италия среща американския юг.
Обратно у дома Чарли си намери работа в ресторант и в рамките на седмици новите й ястия вече си проправиха път в менюто. Някои вечери Том отиваше в ресторанта в края на работния си ден и се хранеше с нея на задните стълби, някои вечери и двамата знаеха предварително, че той просто ще се прибере. Отваряше вратата на дома им и го лъхваше миризмата на сос от котлона отзад. До тигана винаги имаше бележка.
„Хей, скъпи,
Ще работя до късно, така че ще трябва да използваш твоите красиви ръце поне веднъж за нещо полезно. Сготви пастата. Не питай какво има в соса. По-късно ще видим дали е постигнато точното въздействие, което целях.
Обичам те,
Чарли“
— Може да седите тук цяла вечер и да наблюдавате как месото поема виното — отбеляза Лилиан. — Удивително е за какво ще си мислите в крайна сметка. Тектоника на плочите. Дете в скута ви. Минзухари. Засега обаче ще прибавим домати и ще преминем към пастата. И така, трябват ни малко домати за плътност. Можете да използвате консервна кутия смлени домати, но смлените домати се правят от остатъци, от частите, които и бездруго никой не вижда. Ако искате да сте сигурни, че имате най-доброто, купувайте цели и ги мелете сами. Отново още време.
Лилиан отвори кутия цели домати и извади кухненски комбайн от лавиците под плота. Загреба доматите от кутията, машината забръмча и спря. Лилиан изсипа съдържанието в тигана.
— Накрая малко доматен сос, за да сгъстим. — Тя отвори кутия доматен сос и сипа малко в яденето. — Готово. Това може да се грижи само за себе си известно време — заяви тя, като намали котлона под тигана.
— Сега към пастата. — Лилиан извади голям буркан брашно и го стовари на плота.
— Може да използвате сушена паста — тя също върши чудесна работа. Но тази вечер имаме време. И така, давай, вземи от брашното и го сложи в грамадка — нареди тя на Том. — После направи вдлъбнатина. Използвай ръцете си.
Том бръкна в широкото гърло на стъкления буркан и почувства брашното между пръстите си, меко като перушина. Сви дланта си и извади шепа, после още една и още една, създавайки малка планина върху дървената маса. Направи трапчинка в средата, прокара основата на палеца си по краищата да ги заглади и усети как брашното помръдва под върховете на пръстите му, напомняше му за игри на плажа, часове със слънце по гърба му и декари строителни материали на негово разположение.
— Добре — похвали го Лилиан и отиде при хладилника. Завърна се с малка купа яйца. Счупи едно във вдлъбнатината. — Добавяме яйцата едно след друго, докато ни се стори, че са достатъчно — обясни тя. — Том, може да разбъркваш с вилица, трябва да си сигурен, че няма бучици.
Том беше този, който откри бучката, загнездена като мраморно топче в основата на гърдата на Чарли. Дишането му, което препускаше в крак с вълнението му, внезапно замря. Беше като да се събудиш с дуло на пистолет в лицето; светът замръзна насред въздуха.
— Хей, приятел, къде отиде? — попита го Чарли закачливо.
Той се придърпа още по-близо до нея, допрял устни в извивката на челюстта й. Взе ръката й и заведе пръстите й до бучката. Отдръпна глава назад и потъна в погледа й.
— Това е достатъчно — заяви Лилиан и взе вилицата от ръката на Том. — Сега ще се заемем с тестото. Мислете за ръцете си като за вълни, които влизат и излизат от океан. Сгъвате тестото, избутвате го леко с мекото на ръката си, после отново сгъвате и избутвате, колкото е необходимо, докато го усетите като част от себе си. Можете да използвате приставката за тесто на миксера, ако желаете, но ще пропуснете нещо. Месенето на тесто е като плуването или ходенето — поддържа част от ума ви зает и позволява на останалата част да отива, където иска или където има нужда.
Две седмици след като намери бучката, Том се прибра вкъщи рано от работа и чу смях в задната част на къщата — на Чарли и на мъж, когото не познаваше. Влезе в кухнята и видя Чарли да седи на масата с разтворена риза, гърдите й падаха свободно. Главата й беше килната назад, смехът се носеше от нея като цветя. В краката й беше коленичил мъж, когото не беше виждал преди.
— Какво… — Том застана неподвижен, неразбиращ.
— Том — усмихна му се Чарли, — запознай се с Реми. Той ми помага с един малък проект.