Тя погледна физиономията на Том и се засмя нежно.
— Реми работи със стъкло, Том. Взимаме отливка на гърдите ми. Реми ще ми направи две винени чаши. Една за теб и една за мен — никога преди не сме имали толкова равно разпределение. — Тя продължаваше да се смее, но очите й бяха приковани в неговите в очакване на разбиране.
Том погледна жена си и мъжа на пода, хванал гърдите й в шепи. Думите на Чарли се стовариха върху него и той осъзна, че няма как да осмисли информацията, която му бе дадена.
Чарли го наблюдаваше, пое си дъх и смехът се заличи от лицето й като прах пред метла.
— Том, и двамата знаем какво ще кажат лекарите утре. Ще вземат гърдите ми. Не ме е грижа, нека ги вземат, но искам нещо. — Тя поклати глава. — Нещо, което да държа в ръката си. Разбираш ли?
Той погледна жената, която обичаше, и мъжа, коленичил на пода. Приближи се и внимателно сложи ръка на рамото на Реми. После се наведе и целуна съпругата си.
През следващите месеци светът се превърна в нещо малко и ужасяващо, със собствен език на терминология и статистика, на прогнози и теории, създадени от самата материя на реалността. Но Том често си мислеше, че схващанията на Чарли за маята или за подправките заслужаваха повече вяра от тях. Откри, че копнее за дни на списъци с покупки и трудни клиенти, неща, от които можеш да се оплачеш, защото знаеш, че в крайна сметка ще преминат.
Една вечер се прибра от работа и завари кухнята празна, а вратата към задния двор отворена. Първоначално не видя Чарли, но после зърна леко движение в хамака, едва забележимо помръдване под ябълковите дървета. Докато слизаше по стълбите, видя профила на Чарли, скулите й, рязко очертани на светлината, двата сантиметра коса, която започваше да расте отново на черепа й. Чарли се притесняваше за външния си вид, тя, която беше обект на толкова много възхитени погледи и въпреки това красотата й не се беше променила толкова със загубата на косата, на гърдите и на всичките килограми, а се беше дестилирала, усилила — толкова чиста и лична, че понякога имаше чувството, че трябва да й иска позволение да я гледа.
— Знаеш ли — обади се Чарли, без да обръща глава, — едно от неочакваните предимства на големите гърди е, че от тях стават много големи чаши за вино. — Тя вдигна чашата си, едната от чифта, направен от Реми.
— Чарли, не трябва ли да…
Тя се обърна към него и изражението на очите й спря думите му.
— Хубава вечер, не мислиш ли? Заслужава хубаво червено вино.
— Чарли… — Той зачака, задържайки дъха в дробовете си, знаеше, че със следващото поемане на въздух всичко ще е различно.
— Новата сестра — отвърна Чарли, като отпи дълго и замислено от виното — искаше да се увери, че си върши работата добре — реши, че ще се радвам да получа лабораторните резултати днес, а не да чакам часа при лекаря.
— Мислех, че…
— Очевидно не — каза тя, като леко поклати глава. — Искаш ли малко вино? Запазих ти.
Тя се премести и му направи място в хамака до себе си. Том се покатери, а Чарли вдигна чашата високо над главата си, за да не се разклаща виното. Лежаха и се гледаха по протежението на хамака. В двора беше тихо, шумът от уличното движение и звуците от съседите им, прибиращи се у дома, обгръщаха пространството като одеяло.
— Знаеш ли — каза тя след известно време, навеждайки лице към крака му, — всяка вечер хората идваха в ресторанта ми и аз ги наблюдавах как ядат храната ми. Те се отпускаха, разговаряха, припомняха си кои са. Може би се прибираха и правеха любов. Ясно ми е само, че бях част от това. Бях част от тях. Много тиха част — усмихна се тя. — Но започвам да мисля, че това да си тих има своите предимства.
Той я погледна в другия край на хамака. Тя вече си тръгваше, късче по късче. Копнееше да се протегне към нея, да я притегли към себе си, но спокойният й притихнал поглед го възпря.
— Няма да вземат повече от теб — заяви той. — Няма да го позволя.
— Моят сладък адвокат. — Гласът й беше дълбок и бавен като дъното на река. — Не мисля, че имаш избор. — Замълча и отпи глътка вино. — Ние сме просто съставки, Том. Това, което има значение, е изяществото, с което готвиш ястието.
— Когато тестото е готово — обясни Лилиан, — го разточваме и го режем на дълги, тънки ленти. Има машини за това — пробвайте ги, ако искате. Или си намерете дълга дървена точилка, остър нож и хубав, висок стол, през който да премятате лентите. Няма всички да са еднакви, но в това няма нищо лошо. Вашата ръка е от значение.