— Чарли би искала да си сред храна на рождения й ден, приятел, а храната на Лилиан ще накара дори теб да ти се прияде.
Беше август, листата по черешовите дървета в градината на ресторанта бяха зелени и пълнокръвни, когато минаха по пътеката, водеща към „При Лилиан“. Седнаха на верандата в големите дървени столове да изчакат за маса с по чаша червено вино, заслушани в жуженето на разговорите около тях, в дрънченето на сребърните прибори, долитащо през отворените прозорци на салона. Том почувства как разумът му се забавя, как се уталожва в покоя на заобикалящата ги градина.
Когато най-сетне ги настаниха в салона с дървена ламперия, при тях дойде сервитьорка и ги поздрави.
— Тази вечер имаме превъзходен специалитет с морски дарове — обяви тя. — Днес Лилиан намери прекрасни пресни светли и черни миди на пазара за морска храна и ги поднася върху домашно приготвена паста, ангелски коси със сос от масло, чесън и вино, със съвсем малко червен пипер и… — Сервитьорката спря, притеснена, че не си спомни.
— Риган — тихо добави Том.
— Да — потвърди сервитьорката облекчена. — Благодаря ви. Откъде знаете?
— Случайно предположение — отвърна Том и вдигна чашата си в безмълвен тост.
Той погледна масата пред него, съсредоточи се в сплитъка на ленения плат, в извивката на дръжката на вилицата му, в линиите на шлифования кристал на малката купичка, пълна с морска сол и копър.
После изведнъж забеляза картонена табелка в шоколадов цвят, почти скрита зад купата сол. Взе малката обява и прочете надписа в кремаво върху нея.
Обява:
Нов курс в Училище за вкусове и аромати
— Ученици, мисля, че сме готови — провикна се Лилиан през рамо, докато изсипваше пастата от голямата тенджера в гевгир. — Сега ни трябват само чинии.
Докато прехвърляше парещите спагети от гевгира в тежка керамична купа, курсистите се изправиха покорно и отидоха при лавиците, където като пожарникарска команда захванаха да си подават чиниите за паста от човек на човек. Наредиха се пред плота, като шеговито се побутваха един друг. Лилиан пренесе голямата синя купа и започна да сервира паста във всяка чиния.
— Том — обърна се тя към него, — ти поеми задълженията на домакин със соса. Все пак той е твой.
Тя го наблюдаваше как загребва първата ухайна червена лъжица и я сипва в очакващото я легло от кремавожълта паста. Когато бе сервирано на всички, курсът се настани на групички по столовете, разговаряйки дружески, преди да поемат първите хапки. След това стаята се разтвори в тишина, прекъсвана единствено от тракането на вилици по чиниите и спорадична въздишка на задоволство.
— Виж какво направи — отбеляза тихичко Лилиан, застанала до Том при плота.
— Ще го изядат — отвърна той — и ще се свърши.
— Това го прави подарък — заключи Лилиан.
Клои
Клои се запозна с Джейк в заведението бар и грил, където тя се сдоби с първата си работа — да разчиства масите. Разчистването на маси не беше това, което имаше намерение да прави, но когато току-що си завършил гимназия и не знаеш как да си платиш колежа, дори баща ти да смята, че могат да те приемат, това занимание може да изглежда като добър вариант. Освен ако нямаш склонност да изпускаш неща, каквато Клои имаше.
Тя седеше на задната площадка на ресторанта и си изплакваше очите през петнайсетминутната си обедна почивка, когато чу някой да се стоварва на стъпалото до нея и подуши месо, току-що свалено от грила.
— Реших, че може да имаш нужда от това — каза Джейк, като й подаде бургер. Клои го зяпна. Джейк беше висок, с грациозността на черна котка, запазена за готвачите на грилове и атлетите от гимназията, и с къдрици, които се преплитаха мързеливо надолу по врата му до яката. Като готвач от него се очакваше да носи мрежа за коса, но хората не казваха такива неща на Джейк. Той беше човекът, за когото всички сервитьорки се надяваха, че ще вземе поръчките им от въртящото се колело на готвачите не просто защото беше великолепен, а защото можеше да спретне четири бургера, рибен сандвич, салата „Цезар“ и паста с миден сос за седма маса горе, за която си забравила, докато не те сграбчат за лакътя и не попитат къде им е храната, заплашвайки, че ако не се появи до 5 минути, ще си тръгнат, а с Джейк знаеш, че след четири минути и половина ще се появиш с всички онези чинии, наредени по ръката ти като редица за танц конга, усмихната, все едно бог току-що те е благословил лично, и ще прибереш бакшиша на живота си.