— Напомня ми за моята nonna9. Може би ще ни разкрие тайни за Лилиан.
Клои зяпна Антония — винаги беше възприемала младата жена с нейната спонтанна маслинова красота и акцента й, които сякаш примамваха мъжете в леглото, като обект на първично безмълвно благоговение, а италианката продължаваше да я гледа и в очите й проблясваше дяволитост. Клои пряко себе си се засмя.
— Като например защо така и не се е омъжила… — предположи тя.
— Или къде живее — прошепна Изабел, навеждайки се напред съучастнически.
— Стига бъбрене там — скастри ги Лилиан развеселена. — Клои, явно имаш доста енергия тази вечер, защо не дойдеш да ни помогнеш?
Клои понечи да поклати глава, но Антония я бутна по рамото за подкрепа.
— Хайде. Трябва да го направиш.
Клои отиде при плота и застана малко встрани от Лилиан и Абуелита.
— Абуелита е първата ми учителка по готварство, тя ми показа как да правя тортили — обясни Лилиан. — Е, ако трябваше да сме напълно автентични — тя леко се поклони по посока на Абуелита, — щяхме да направим masa10 сами. Щяхме да киснем и да готвим сушена царевица във вода и стрит на прах лайм, за да направим nixtamal11, който щяхме да смелим на masa harina12, но за наш късмет Абуелита има чудесен магазин, от който можете да купите готовото брашно.
— Когато бях момиче — намеси се Абуелита — моя работа беше да меля царевицата. Имахме голям камък с вдлъбнатина по средата, нарича се metate, и аз коленичех пред него и използвах mano — като точилка от камък. Отнема доста време да направиш достатъчно брашно за една тортиля, а и трябва да имаш силни ръце. И колена. Далеч по-лесно е така. — Тя вдигна плика с masa harina и сипа жълт поток от царевично брашно в купата.
— Сега прибави малко вода — каза тя на Клои, като й подаде купата.
— Колко? — попита Клои.
Очите на Абуелита огледаха Клои, торбестата й тениска отпусната върху тънките й рамене, очите й, черни от молива. Тя сви рамене, движение леко и небрежно като вятър в трева.
— Прави каквото трябва.
Клои хвърли отчаян поглед на Антония и Изабел. Те й помахаха за кураж и тя взе купата на мивката, където завъртя кранчето и усети нежните зрънца между пръстите й да стават студени и хлъзгави под напора на водата. Спря кранчето и размеси течността в брашното с ръце. Все още беше твърде сухо. Добави още малко вода, смеси отново, добави още и накрая усети как двата елемента стават един.
— Получи се — каза тя, вдигайки поглед към Абуелита.
— Добре — похвали я Абуелита. — Сега взимаме малко тесто и правим топка. — Ръцете й вдигнаха малко от сместа и я завъртяха между дланите, движенията й бяха плавни и сигурни пред погледите на учениците. — После я потупваме — добави тя, като прехвърли топката между дланите си и я приглади с ръце. Спря за момент, като сви върховете на пръстите си, завъртя тестото в кръгово движение, изтегляйки краищата навън — така създаде равномерна кръгла форма, и отново се върна към потупването, ритмично и бързо.
— Все едно наблюдаваш водопад — отбеляза възхитено Карл от задния ред.
— Казват — обади се Лилиан, — че са нужни трийсет и две потупвания, за да направиш тортиля.
Абуелита се изкиска, без да забавя нито за миг движенията си.
— Такава прецизност от жена, която не вярва в рецепти.
— Не че тя пък вярва — не й остана длъжна Лилиан.
— Когато е важно — вметна Абуелита и остави готовата тортиля, взе още тесто от купата и го подаде на Клои. — Сега опитай ти.
Клои колебливо го завъртя между дланите си.
— Като моделин е — отбеляза, — само че по-меко.
Тя започна да прехвърля топката от ръка на ръка, като сплескваше формата. След известно време погледна тестото ужасена — краищата бяха скосени и разделени като нащърбени цветни листенца, плътността неравномерна, на буци. Нави го на топка и отново започна да потупва решително.
— Това не е бейзбол — каза й спокойно Абуелита след малко. — Отпусни се. — Взе ръцете на Клои в собствените си и ги усмири. — Мисли за танц с някой, когото обичаш. Искате да останете близо един до друг. Не трябва да мислите за нищо друго.
Клои започна отново, бавничко. Усети как топката тесто се мести напред-назад, напред-назад. Постепенно почувства формата да се разтваря, да се разгръща като друга ръка, топла от нейната собствена, плъзгаща се по хлъзгавото пространство между дланите й. Тя ускори темпо. Ритъмът беше успокояващ, звукът от ръцете й беше като дъждовни капки, падащи в канавка.