— Правихме го известно време. Тя почина, когато бях на седемнайсет.
Лицето на Клои се изчерви.
— Съжалявам. — И понеже беше млада и неспособна да не попита добави: — Какво направи?
— Готвих — Движението на ръцете на Лилиан обхвана кухнята и салона отвъд. — И бях късметлийка — имах Абуелита в живота си.
Тя сложи ръка на рамото на Клои за момент, после взе таблата и я отнесе в хладилното помещение, а Антония се върна през летящата врата, заливайки се от смях.
— Майка ми обича да ми се обажда по това време — обясни на Клои. — Казва, че е единственото хубаво нещо в това, че живея толкова далеч — може да ми пожелае добро утро и лека нощ по едно и също време. Утро за нея, нощ за мен. И всеки път иска да знае кога ще се прибера да се омъжа за Анджело.
— Чакай — прекъсна я Клои. — Кой е Анджело?
Лилиан, която тъкмо излизаше от помещението, вдигна едната си вежда.
— О, той е готин. Симпатичен човек. Но не иска да се жени за мен, нито аз искам да се омъжвам за него.
Лилиан и Клои се спогледаха.
— Знам кого искаш. — Гласът на Клои беше закачлив. — Но дали някога ще събере смелост да предприеме нещо?
Антония се изчерви.
— Стига, Клои — забележката на Лилиан беше разредена от усмивка, която тя не успя да сдържи. — Всички знаем, че някои хлябове просто се нуждаят от повече време да се надигнат.
Клои се засмя.
— Да, ами може би тогава е време да се сбута тестото.
Клои се прибра у дома почти в полунощ. Джейк я чакаше в кухнята.
— Мислех, че работиш в понеделник вечер — подкачи го тя.
— Не и до толкова късно. — Той се вгледа по-отблизо в нея. — Изглеждаш по-различно. Къде беше?
— С приятели. — Тя прочете изражението му. — Ходя на курс, ясно?
— Какво, да не би да се подготвяш за колеж? — Сарказмът се сгуши като котка в гласа му.
— Курс по готварство.
Лицето на Джейк се затвори толкова бързо, че Клои чу щракването във въздуха.
— Аз съм готвачът — заяви той.
Клои се облегна на касата на вратата, усещайки линията на дървото по гръбнака си. В ръката си носеше домата, който Лилиан й беше дала, тежестта му беше стабилна и успокояваща.
— Мисля, че и аз мога да съм.
— Има само един главен готвач в кухнята, Клои.
Клои премисли изказването му за момент.
— Знаеш ли — каза накрая, — аз също си го мислех.
Остави домата внимателно на плота, мина покрай Джейк и влезе в спалнята, където започна да прибира дрехите си в кафяви хартиени пликове. Джейк не помръдна. Когато стигна до входната врата, тя се обърна към него и кимна към кухненския плот.
— Това е хубав домат — не е нужно да го смесваш с нищо.
Излезе, затръшна вратата на апартамента след себе си и се облегна на касата.
— О, мамка му — каза тя и се изсмя. — Какво ще правя сега?
Изабел
Изабел влезе през кухненската врата на ресторанта на Лилиан и озадачена се закова на място. Имаше толкова много дейности, толкова много храна, вече разпръсната по плотовете. Дали беше закъсняла за часа? Но дори да беше така, коя беше младата жена, която се въртеше между котлона и умивалника, където Изабел винаги си миеше ръцете, преди да започне курсът? Кой беше мъжът, който влизаше в салона с чинии, наредени на ръката му като перли в огърлица?
Изабел стоеше объркана. Не за пръв път й се случваше нещо такова, сякаш животът внезапно бе сложил различна ролка в проекционния апарат в киносалона насред прожекцията. Хора и образи се носеха към нея, около нея, оставяха я да се надява на разпознаваем момент, на познат глас или лице, в което да закотви всичко останало и себе си. В мигове като този Изабел се връщаше към уроците от детството. Майка й винаги бе казвала, че ако се загубиш, просто стоиш неподвижен, докато някой те намери.
— Изабел — Лилиан вървеше към нея. В края на краищата всичко беше наред. Щом учителката по готварство е тук, значи е време за урок.
— Изабел — повтори Лилиан и гласът й беше слънце върху трева. — Това ако не е късмет. Исках да опиташ новото ни меню и ето те тук. — Пръстите на Лилиан докоснаха рамото на Изабел, усмивката й беше широка и радостна. — Имам идеална маса за теб, можем да се промъкнем от кухнята като кулинарни шпиони.
Лилиан нежно хвана лакътя на Изабел и я повлече през летящите готвачи и сервитьори, през сосове с целина и яйчни черупки, през ваните със светли и черни миди, през миризмите на чушки в горещ тиган и парата от миялната към вратата, водеща към салона, и към сладката, мека светлина от свещи, тракането на сребърните прибори в порцелана и шепота на тежки салфетки, полягащи в очакващи ги скутове.