— Сега просто седи тук на слънце и ги остави да изсъхнат — нареди й.
Лицето й, когато по-късно се погледна в огледалото, беше загоряло и по-младо, отколкото го помнеше, скулите — по-силно очертани от мекотата на къдриците. Не можеше да си представи жена с такова лице да се появи на коктейл, облечена в синя вълнена рокля, пристегната в талията. Да подава на секретарката на съпруга си чаша шери, чудейки се какво са докосвали тези тънки пръсти.
Изабел влезе в студиото.
— Благодаря ти — простичко каза тя.
Той вдигна поглед.
— Мисля, че е време да ми позираш.
Някак си беше в реда на нещата да стои гола в студиото с гръб към отворената стена, през която нахлуваше слънцето и се спускаше по протежението на гръбнака й, по меката заоблена плът отдолу, по вдлъбнатините на колената. Тя, която никога не беше стояла гола сама в собствената си баня, посрещаше топлината, усещаше я как се съсредоточава между краката й, в основата на тила. Наблюдаваше силните кафяви очи на Айзък, които се движеха бавно и с все по-дълбоко разбиране по тялото й, по смекчените ъгли на ключиците й, по наклона на талията й, заоблящ се в бедрата, по мекотата на корема й след бебетата, наблюдаваше ръцете му, докато се движеха по камъка и с отлитането на часовете издълбаваха извивка, която се навиваше спираловидно до безкрай. Сексът, когато се случи по-късно следобед, беше нещо, което и двамата искаха, но от което нямаха нужда, продължителен и бавен като слънцето, движещо се извън кепенците на прохладната тъмна стая.
Когато си тръгна, седмица по-късно, той застана на вратата и я наблюдава как прибира вещите си в колата. Тя вдигна поглед и го видя, усмихнаха си се, продължително и бавно.
Айзък се приближи до нея.
— За теб е — каза й и й подаде гладък овал от бял камък, който се плъзна в шепата й.
Сьомгата беше плътна и наситена при допира със зъбите й, с плаж от бял фасул под нея. Изабел на шест години хвърля тънки, плоски камъчета странично, наблюдава ги как потъват и изчезват, докато камъчетата на баща й се носят по повърхността, потапят се и се извъртат нагоре като птици, търсещи храна. Въздухът, прохладен и пълен с влага, докосва лицето й дори в юлска сутрин, рано, съвсем рано, майка й и братята й още спят, само тя и баща й са на плажа, където го е намерила, загледан надолу в залива, сякаш може да види това, което тя не вижда от другия край. Искаше й се да задържи ръката му, но баща й не беше такъв, така че тя вдигна камък и се опита да го хвърли по начина, по който го бе виждала да учи братята й.
— Така ще убиеш рибата — каза й той, когато камъкът потъна във водата като оловна топка, но смехът му не беше суров.
— Покажи ми — поиска тя в пристъп на смелост.
И те стояха на плажа, той й показваше как да разположи камъка в ръката си и да извърти китката си, а тя хвърляше камък след камък, докато един най-сетне отскочи и затанцува по водата като дете.
— Време за закуска? — каза баща й тогава и те се обърнаха и се изкачиха до хижата, която ги очакваше там, където каменистият плаж среща големите зелени дървета отзад.
Едва по-късно, когато баща й вече беше мъртъв и тя самата имаше деца, Изабел осъзна, че родителите най-често осъзнават, когато децата им забавят да задържат края на нещо, което искат да запазят. Когато си даде сметка, че има много видове любов и не всички са очевидни, че някои чакат като подаръци в дъното на гардероб да си готов да ги отвориш.
Именно към хижата се запъти Изабел, когато напусна пустинята. Не беше права линия — спря в Лос Анджелис и продаде семейната къща, докато се придвижваше на север, прекара известно време с всяко от децата си. Момичетата не разбираха. Вече пораснали, едната с бебе, другата в университета, те я съзерцаваха от хладната отдалеченост на своите нови възрастни същности.
— Мамо, това е налудничаво. Никой не е живял в хижата от години. Сигурно е съборетина. А и какво ще правиш там съвсем сама?
Те стояха и я гледаха като две колони на чувствителността. Изабел си помисли, че ако точно в този момент Айзък им направеше скулптура, тя щеше да приеме формата на наставляващ пръст.
— Мамо? За какво мислиш? — Дъщерите й я гледаха очаквателно.