Вечерта на разкашкания ориз Иън изостави неуспешния си кулинарен експеримент и слезе по избледнелите червени стълби на кооперацията си в ресторанта долу. Сервитьорката посочи обичайната му маса до прозореца.
— Знаеш ли как да готвиш ориз? — изстреля Иън, докато сядаше.
Жената го зяпна.
— Искам да кажа, разбира се, че знаеш, просто се чудех дали можеш да ми кажеш как.
— Защо? Ядеш тук ориз.
— Искам да се науча как се готви.
Старицата забеляза настойчивостта в гласа му, погледна го по-отблизо и кимна.
— Не готвиш ориз, грижиш се за него — заяви тя. — Сега ще ти донеса вечерята.
Тя се върна в кухнята, без дори да се престори, че го пита за поръчката му.
Обратно в апартамента си Иън хвана голяма метална купа с пласт ориз, лежащ като океанско дъно под няколко сантиметра студена вода. Потопи ръка в течността и завъртя пръсти по посока на часовниковата стрелка. Усети как фините зрънца се плъзгат между пръстите му, проследи как перлените бели облаци скорбяла навлизат във водата като смяна на времето в небето.
Когато водата стана толкова плътна от скорбялата, че едва виждаше ориза, той сложи гевгир в мивката и пресипа съдържанието на купата през него, оризът изтече с водата като плътна овесена каша, докато последното зрънце тупна в гевгира. Върна ориза обратно в купата, напълни я с вода и повтори процеса отново и отново, докато водата остана бистра и той виждаше всяко зрънце ориз на дъното на купата.
Прецеди ориза за последно и сложи тенджерата на котлона. Погледна ориза в гевгира, набъбнал от потапянето, замисли се за момент, след което сипа малко по-малко от две чаши вода в тенджерата и включи котлона.
След като Иън се усъвършенства в приготвянето на ориз, той се насочи към полентата и към рибата, леко запечена на скарата, която балансираше на миниатюрния балкон към кухнята си. В края на август вече беше наредил навън малки саксии с подправки, миризмата на босилек, риган и див лук посрещаше носа му, когато сутринта отваряше прозореца. Откри пазар на производители близо до автобусната спирка на път към вкъщи от работата си в центъра. Купи си хубав, остър нож от кулинарен магазин и започна да експериментира, режеше зеленчуците на пръчици и на жулиени, режеше месото по линията на влакната и през тях, кълцаше босилек с ножица, после го късаше с пръсти да провери дали вкусът ще се различава.
Намери магазин, в който продаваха подправки на едро, купуваше си точно колкото му трябва, което му даваше повод да се връща и да се лута из магазина, да души кутии с непознати имена. Един път взе пакет от особено интригуваща подправка и я отнесе в китайския ресторант, където я показа на сервитьорката. Тя вдъхна дълбоко, с развеселен поглед отнесе пакета в кухнята и след няколко минути се върна с ястие, от което струеше ароматът му. С течение на времето това се превърна в своеобразна игра. Първоначално стряскащи, рецептите за ястията се превърнаха в нещо, което с нетърпение очакваше да проумее, предизвикателство, което му правеше компания, забавляваше го насред уличните задръствания или докато чакаше служебно обаждане. Започна да се храни по-бавно, всяка хапка беше възможност да разгадае част от пъзел, докато накрая пъзелът не се състоеше от парчета, а просто беше усещане за топъл сос, плъзгащ се по гърлото му, хрупането на китайски воден кестен в краищата на зъбите му.
Когато готварският курс най-после започна, Иън имаше повече въпроси, отколкото отговори. Захвана се да чете учебници по химия след урока за печене на торта, опита се да направи собствена паста след вечерята за Деня на благодарността. Като наблюдаваше останалите участници в курса, той се чудеше откъде ли идват, какво са донесли със себе си, сякаш те също бяха рецепти, които можеше да разбере. Къде лицето на Клер, в онази първа вечер, бе получило смесицата от вълнение и недоверие, какво караше Изабел да си спомня определени неща или какво бе поставило Том в такъв недосегаем кръг от скръб. А имаше я и Антония, винаги Антония, с нейната маслинова кожа и тъмна коса, гласът й, който внимателно си проправяше път през американските звукове и срички, изглеждащи твърде плоски и тромави за нейната чувствена уста.