Телешкото по бургундски къкреше във фурната, ароматите на месо и червено вино, на лук, дафинов лист и мащерка шепнеха като пътници в късен влак. Кухнята беше влажна от горещината на готвенето, Иън отвори прозореца над умивалника и уханието на босилека и ригана на перваза се събуди с ветреца. Той застана пред прозореца, топлата вода и сапунът се плъзгаха между пръстите му, докато миеше тенджерите и тиганите, после ги редеше да се изцеждат на дървената поставка за съдове, усещайки как прохладният въздух се движи по влажната му кожа. Когато кухнята най-сетне бе почистена, той извади миниатюрни бутилки тъмен ром и ликьор „Гран Марние“ и продуктите, които беше намерил в италианския магазин в другия край на града — плътно бяло маскарпоне, бита сметана, блокчета сладко-горчив, млечен и бял шоколад, лъскави черни кафеени зърна и синя кутия бледи бишкоти савоярди. Нареди ги внимателно по плота, като прибави кутия захар и четири яйца, студени от хладилника.
Иън погледна събраната група пред себе си.
— Правим това за нея — каза той на продуктите, — а никога досега не съм го правил, така че малко помощ няма да навреди.
Започна с нещо, което знаеше. От шкафа до мивката взе малка кафеварка, купена през уикенда след балатумната среща с Антония. Както и с приготвянето на ориза, кафеварката се бе включила като източник на притеснение, но с течение на седмиците практика, в които изучаваше номерата и желанията на малката проста машина, приготвянето на чашката еспресо се превърна в ритуална част от утрото му, също толкова необходима като душа и позната и успокояваща като поливането на саксиите на перваза. Така че той напълни с вода долната част с усещане за ненатрапчива привързаност и после се захвана да мели кафеените зърна. Когато звукът в кафемелачката се смени от тракането на зърната до придихателното бръмчене на перките, той спря машината и внимателно загреба с лъжичка смляното кафе и го сипа в средния метален контейнер на кафеварката, като използва върха на палеца си да натъпче меката кафява маса, и усети как кафето поддава под пръста му като ситна, топла кал, консистенцията му беше позната и носеше наслада.
Колко ли трудно трябва да е било за Антония, помисли си Иън, да прескочи отвъд океана и да остави всички звуци и миризми, вкусове и тъкани, които открай време е познавала. Напоследък все повече и повече осъзнаваше как точно тези неща изграждат живота му. Ако беше казал на някого в работата за малкото избухване на удоволствие, което го спохождаше всеки път, като отвореше кафемелачката и освободеше миризмата на смляно кафе в малкия си апартамент, щяха да му се присмеят и въпреки това напоследък той забелязваше такива неща. Как усещането му за равновесие се подсилва от гледката на червените стени на китайския ресторант под него или от разговорите на курсистите около дървената работна маса в кухнята на Лилиан, след като часът официално е приключил, но в действителност никой не иска да си тръгва.
Той сложи кафеварката на котлона и се заслуша отново, когато водата се загря и после завря, надигайки се като малко, сдържано торнадо през смляното кафе, докато напитката изкъркори в горното отделение и кухнята се изпълни с уханието, яхнало парата, чисто и силно като първата лопата кал след пролетен дъжд.
Повече от всеки друг, когото познаваше, Антония носеше тези неща със себе си в милионите сладки и грижливи ритуали, които все така съставляваха живота й без значение в коя страна се намира. Иън го виждаше в начина, по който режеше хляба или пиеше вино, в ексцентричната кула, която направи от изтръгнатите листове балатум само заради забавлението от нея, или може би заради изражението на лицето му, когато се върна в голямата кухня и я видя, приятелски поздрав за добре дошъл, миг на творчество насред сгорещено и мръсно занимание. Антония превръщаше в празненства неща, които той винаги бе пренебрегвал като мигове, през които да се втурнеш на път към нещо по-значимо. Докато беше с нея, той откриваше, че дори всекидневните преживявания бяха по-дълбоки, нюансирани, удовлетвореност и разбиране се плъзгаха между пластовете на живота като любовни бележки, скрити в страниците на учебник.
Еспресото се стече в тъмен, копринен поток в малката бяла купичка. Иън отвори бутилките ром и „Гран Марние“, като чу лекото разпукване на печата и вдъхна аромата на нежно кафявата и бледозлатистата течност, преди да ги прибави към еспресото. Алкохолът беше силен и ухаещ, сякаш се плъзна без никакво усилие от въздуха в кръвоносната система, от бутилката в еспресото, където остана да витае мързелив и отпуснат, две унции тайни, чакащи на дъното на купичка с размера на шепа.