Големите бели яйчни черупки се чукнаха една в друга на ръба на металната шола. Иън бавно плъзна блестящия оранжев жълтък напред-назад между двете чашки на яйцето, като така позволи на прозрачния белтък да падне в шолата отдолу. Жълтъците сложи в малка тенджерка на котлона, след което сипа с лъжица захар.
И после вече навлезе в непозната територия. В рецептата пишеше да затопли и да разбие жълтъците и захарта, докато променят цвета си и образуват панделки, нещо, наречено по средата към забайоне — термин, непознат за Иън. Антония щеше да го знае, сигурен беше, но искаше тирамисуто да е изненада. Хвърли бърз поглед към часовника и с тревога видя, че Антония трябваше да дойде след петнайсет минути. Пусна на слабо газта на котлона под тенджерата и сложи лаптопа си на плота, търсейки в интернет обяснение за забайоне. Преди да мине отвъд нетърпеливите подтици на търсачката, която го питаше дали няма предвид дума с други гласни, жълтъците в тенджерата вече се пресичаха в твърди, бъркани топчета, които никакво бясно биене нямаше да спаси.
Иън започна отначало. Изми тенджерката, затвори лаптопа. Този път взе ръчния миксер и остави перките да се плъзнат леко по повърхността на жълтъците, докато се затопляха, като притегляха захарта в течността, докато се сгъстяваше и образуваше малки вълни по ръба на тенджерата. Наблюдаваше как сместа става по-плътна и затаи дъх в очакване на поредна катастрофа, но докато наблюдаваше, яйцата и захарта чудодейно изсветляха, станаха успокоително жълти, а сместа падаше на дълги змиевидни панделки, след като изключи миксера и внимателно вдигна перките от тенджерата.
Докато жълтъците се охлаждаха, той насочи перките към белтъците, като настрои миксера на висока скорост, която запрати малки мехурчета да се кикотят по стените на шолата, където няколкото станаха много и се превърнаха в бяла пяна, надигаща се и после слягаща се отново в мотиви и гребени, оставяйки сложна плетеница като жилки на листо във вълната от перките.
Беше ред на маскарпоне. По-леко от крем сирене и малко по-сладко, то се плъзна в охладените жълтъци и захарта и превърна яйчната маса в крем с цвят на сладко, прясно избито масло. По-тежките жълтъци с маскарпоне потънаха с въздишка в пяната на белтъците, под ръката му сместа стана още по-лека, докато изглеждаше, че се надига, и лъжицата се движеше през нея без усилие.
Битата сметана беше последна, стана по-твърда вместо по-мека, върховете най-сетне се пресегнаха да срещнат перките дори като ги измъкваше, за да прибави нежния снегопад на настъргания бял шоколад.
Доволен от резултата, Иън сложи купата настрани и взе бишкотите савоярди. Беше ял бишкоти като дете — порести, меки, част от замразен десерт от бит шоколад, овалните бисквити бяха наредени вертикално по външния край като дебютантки на прием. Но савоярди бяха твърди, приятно хрупкави. Иън ги нареди една след друга в редица на дъното на стъклена купа и потопи четка в еспресото с рома и ликьора. Прокара върха на четката плавно върху бисквитите, всеки замах беше малко по-дълъг от предишния, и проследи как течността потъва дълбоко в повърхността им като дъжд в пустинен пясък.
Когато бишкотите попиха течността, Иън нежно, внимателно намаза пласт от крема с белтъци и маскарпоне. Щом ги покри, взе остър нож, прокара го по края на сладко-горчивия шоколад, който се посипа в тъмна, кадифена прах по кремавата повърхност, и прибави млечния шоколад, който се нави като дървени стърготини. После повтори целия процес отново и отново, докато купата почти се напълни, кула от бисквити, крем и шоколад. Като конструктор за възрастни, помисли си Иън, сетне разстла невъзможно мек пласт бял шоколад и бита сметана най-отгоре.
Плъзна пръст по края на тирамисуто и го поднесе към устата си. Консистенцията беше топла, кремообразна и нежна като устни, разтварящи се под неговите, във вкуса нямаше и помен от претенциозност, беше обилен и настойчив, загадъчен и носещ наслада. Иън стоеше в кухнята и чакаше Антония, всяко сетиво в тялото му беше будно и напълно живо. Помисли си, че никак няма да се изненада, дори ако звездите внезапно паднат във велико, славно избухване в кухнята му.
Епилог
Входната врата на ресторанта стоеше отворена, светлината се разливаше по верандата и в градината. Извън портата светът се суетеше, тичаше към банката, преди да затвори, слизаше от автобуса след работа. Вътре градината беше притихнала и спокойна. Дървените столове бяха празни в прохладния вечерен въздух в началото на април, клонките на черешовите дървета висяха натежали от розови и бели цветове, венчелистчетата им се сипеха като пролетен сняг по жълтите нарциси отдолу.