В салона масата беше наредена за десет души. Учениците пристигаха, вървяха по пътеката, подвикваха си поздрави един на друг и естествено гравитираха по посока на кухненската врата отзад само за да пренасочат стъпките си със смях на удоволствие към предния вход на ресторанта, където ароматът на пресен хляб и цитруси ги приканваше.
— Тази вечер определено сме по-така — отбеляза Карл, като влизаше. Той подаде на Лилиан букет кремави рози, смесени с лавандула и розмарин. — Това е за теб.
— Колко красиво — възхити се Лилиан, гласът й беше огрян от изненада.
— Основните съставки — заяви Хелън и я целуна по бузата.
— Само ще налея вода за тях — нежно каза Лилиан и отиде в кухнята за кана, в която да ги натопи.
Изабел се приближи към двойката, очите й танцуваха, а ръката й беше положена на рамото на Клои.
— Хелън и Карл, искам да ви представя новата си съквартирантка.
— Аз съм като кученцето, което се появило на входната врата — ухили се Клои.
— И получило много повече от това, за което се пазарило — добави Изабел с кикот.
— Това е чудесно — отвърна Хелън, кимайки удовлетворено. — И, Клои, ти просто изглеждаш прекрасно тази вечер. — Клои сведе брадичка, на лицето й разцъфна лека усмивка.
— Струва ми се, че ти не си единствената, която ще се сдобие с нова съквартирантка, Изабел — вметна Карл, като вдигна вежда по посока на Антония и Иън, които разговаряха до еркерния прозорец с преплетени пръсти.
— Е, време беше — заяви Клои, връщайки се във форма. — А къде е Клер?
— Ето ме, ето ме — бавачката закъсня — обясни току-що появилата се Клер през смях. Тя водеше със себе си висок мъж с къдрава руса коса. — Искам да представя на всички ви съпруга си Джеймс. Той е слушал толкова много за вас, че ми се стори съвсем в реда на нещата да дойде, а и Лилиан каза, че може.
— Джеймс — каза Клер, като го поведе към вратата за кухнята, — това е Лилиан.
Докато Лилиан притягаше ръка да се запознае с него, Клои дотича и дръпна Клер.
— Клер, нужна ми е помощта ти за салатата — настоя тя.
Лилиан се обърна към Джеймс:
— Имате прекрасна съпруга.
— Благодаря ви — отвърна Джеймс. Погледът му обходи помещението, пое дървената ламперия, дългата маса, градината през прозорците, трептяща на светлината от здрача. — Тя каза ли ви, че се сгодихме тук?
— Да — отговори Лилиан с усмивка. — Това ме прави щастлива.
— Тя беше щастлива да е тук. — Джеймс погледна към жена си, която се смееше с Клои в кухнята. — Благодаря ви.
— Единственото, което правихме, бе да готвим. — Лилиан се пресегна да изчетка оризовата каша, полепнала на рамото на Джеймс. — Вие свършихте тежката работа.
Том влезе през входната врата и Изабел се обърна да го посрещне.
— Том, моят бял рицар — каза тя, като пристъпи към него с протегната ръка. — Ще ме придружиш ли на вечеря?
— Реших, че в последния си урок трябва да отпразнуваме пролетта — обяви Лилиан, като излезе от кухнята с голяма синя купа в ръце. — Първите зелени неща, които поникват от меката земя. А и бездруго винаги съм смятала, че годината започва през пролетта, а не през януари. Харесва ми идеята да взимам първите аспержи за годината, набрани същия ден, и да ги слагам в топло кремообразно ризото. Това ястие празнува и двата сезона и ви превежда от единия в другия само с няколко хапки.
Подадоха си купата през масата, като използваха голямата сребърна лъжица да си сервират щедри порции. Следваше я купата със салата — прясна маруля, лилав лук и парченца портокал, фино подправени със зехтин, лимонов и портокалов сок. Тя бе заменена от кошничка с хляб, препълнена с резени ухаещ топъл хляб.
— Ям пролет — унесено отбеляза Клои, като отхапваше от аспержата. — Не мога да повярвам, че никога не съм обичала зеленчуци.
— Нещо ми подсказва, че това няма да ти се размине в къщата на Изабел — додаде Клер.
— Лилиан — провикна се Антония от другия край на масата, — исках да ти кажа, че имаш двама нови ученици за следващия курс. Току-що се ожениха.