Ъгълчето на устата й трепна.
— Така е. Изненадана ли си? Никой ли не ти е казвал, че сте важни?
Джеб. Името му блокира сетивата ми и изключих, за да не се разпищя, както подобаваше на откачената рекомбинантна форма на живот, каквато бях. Навремето Джеб ме караше да се чувствам важна. Умна, силна, способна, специална, важна… каквото се сетите. Напоследък обаче основното чувство, с което го свързвах, беше ослепителен гняв поради потресаващото предателство, което беше извършил.
— Вижте — казах спокойно. — В безизходица сме. Знам го, вие също го знаете. Един от ят… от братята ми е ранен и се нуждаем от помощ. Просто ми кажете какво трябва да направя, за да я получим, след което ще се разделим по живо, по здраво.
Хвърлих един бърз поглед на ятото. Бяха се скупчили заедно, дъвчеха сандвичи и ме наблюдаваха. Гази бодро ми показа сандвича, който ми бяха запазили.
При вида на съчувственото изражение на Ан стиснах зъби. Тя се наведе през масата, така че никой да не я чуе:
— Макс, няма да те баламосвам. — Думите й отново ме изненадаха. — Както ти ни баламосваш, че родителите ви са мисионери. И двете знаем, че не е така. Както знаем и че ФБР няма навика да помага на хората просто защото са мили и добри. Ето какво е положението: чували сме за вас. В средите ни от години се въртят слухове за тайна лаборатория, която произвежда жизнеспособни рекомбинантни форми на живот. Те обаче така и не бяха потвърдени и хората взеха да ги смятат за някакви градски легенди. Ненужно е да уточнявам, че при първото съмнение, че може и да са верни, назначихме хора, които да откриват и събират информацията, слуховете или подозренията за вас. За теб и за твоето семейство.
Само да чуеше за Заличителите…
Ан си пое дъх и се отпусна назад в стола си, без да сваля очи от мен.
— Както виждаш, важни сте за нас. Искаме да научим всичко за вас. По-важното обаче е, че ако слуховете са верни, може би сигурността на цялата страна е заложена на карта — ако така нареченото ти семейство попадне в неправилните ръце. Не осъзнавате собствените си сили.
Изчака да осмисля казаното, след което се усмихна уморено.
— Предлагам ти сделка. Ти ни даваш възможност да научим повече за вас — без никаква болка и интервенции, — а ние осигуряваме най-доброто медицинско обслужване за Ник и безопасен подслон за останалите. Ще си починете, ще съберете сили, Ник ще се оправи, след което сами ще решите какво да правите по-нататък.
Почувствах се като гладна мишка пред огромна буца сирене.
Която беше поставена точно в средата на голям капан — колкото за една Макс.
Изписах на лицето си израз на учтива незаинтересованост.
— И се очаква да повярвам в искреността ви, защото…
— Много бих се радвала да можех да ти дам някаква гаранция, Макс — каза Ан, — но не мога. Не мога да ти кажа нищо, на което да повярваш. Помисли сама — сви рамене. — Писмен договор? Моята честна дума? Искреното уверение на шефа на ФБР?
И двете се изсмяхме. Ама че шегобийци бяха тези агенти.
— Просто… нямаш особено голям избор, Макс. Не и в момента. Съжалявам.
Втренчих се в масата и се замислих. Ужасяващото беше, че тя беше права. Държеше ни в ръцете си заради критичното състояние на Зъба. Най-доброто, което можех да сторя, беше да приема предложението й да ни подслонят и да се погрижат за него, да проявя търпение и да измисля план за бягство по-късно. Излях поток ругатни наум, след което вдигнах очи.
— Да речем, че приема. Къде е този подслон, който предлагате?
Тя ме погледна. Ако желанието ми да съдействам я беше изненадало, го прикри добре.
— Вкъщи — каза.
16
Зъба излезе от операционната почти цели два часа по-късно. Чаках отпред, а нервите ми бяха опънати като струна.
Появи се лекарят, с когото бях говорила по-рано. Все още беше в зелените си одеяния. Идеше ми да го сграбча за яката, да го запратя в стената и да изтръгна отговорите на някои въпроси. Но се опитвах да надвия тази част от себе си.
— А, да. Ти беше Макс, нали?
— Да. Макс.
Зачаках напрегнато. Ако се беше случило непоправимото, щях да измъкна останалите и щяхме да се опитаме да избягаме.
— Брат ти Ник… На няколко пъти стана доста напечено. Преляхме му няколко банки кръвозаместител и успяхме да закрепим кръвното му налягане в безопасни граници.
Единствено свиването и отпускането на юмруците ми помагаше да остана на място и да се съсредоточа върху думите му.
— Прескочихме инфаркта — продължи той. — Успяхме да зашием раните и да спрем кръвотечението. Засегната беше една от главните артерии, както и един… от въздушните му мехури.