— Ейнджъл? Гази? Ръч? Как сте? — попитах.
— Кракът ме боли, но не е сериозно — рече Газопровода.
— Аз съм добре — обади се Ейнджъл. — Тото и Селесте също.
Селесте беше името на малкото плюшено мече, облечено като ангелче, което Ейнджъл беше… получила, да речем, в един магазин за играчки в Ню Йорк.
— И аз съм добре — докладва Ръч, макар че звучеше изтощена.
— Носът ми… — рече Иги, притиснал ноздра, за да спре кървенето. — Не мисля, че е сериозно.
— Ами, добре — заключих аз. — Вече сме близо до Вашингтон, а в големия град ще е по-лесно да се скрием. Да тръгваме ли?
Останалите кимнаха и с плавна елегантна дъга отново поехме в избраната посока.
— Добре де… Какви бяха тези летящи Заличители? — каза Иги след няколко минути.
— Предполагам, че са нов прототип — отвърнах, — но са пълен провал. Едва смогваха да се задържат във въздуха, камо ли едновременно с това да водят битка.
— Все едно току-що се бяха научили да летят — поде Ръч. — На фона на мишеловите може да сме тромави, обаче в сравнение със Заличителите сме същински аеропоети.
Усмихнах се на това описание и безмълвно огледах и своите рани и охлузвания.
— Летяха лошо — съгласи се Ейнджъл. — Плюс това мислите им не бяха обичайните неща от типа на: „Да убием мутантите“. Повтаряха си единствено: „Не спирай да махаш!“.
При опита й да наподоби плътния и дрезгав глас на Заличителите избухнах в смях.
— Успя ли да разбереш нещо друго, Ейнджъл? — попитах.
— Имаш предвид освен появата на мъртвия Ари? — озадачи се Гази.
— Да.
Попаднах в топло въздушно течение и се оставих да ме носи около минута, наслаждавайки се на усещането за пълно блаженство.
— Ами, никой не ми звучеше познато — рече Ейнджъл след кратък размисъл.
Наличието на шестгодишен четец на мисли беше преимущество. На моменти ми се щеше способностите на Ейнджъл да са по-целенасочени, или да се появяват в нужния ни момент — това щеше да й позволи да ни предупреждава за предстоящите появи на Заличители. Понякога обаче тя направо ме плашеше. Беше започнала да контролира хора с ума си — не само Заличители. Не бях убедена, че ще успея да разбера, когато прекрачи линията, деляща я от… вещерството, да речем.
След малко осъзнах, че Зъба не е до мен. Огледах се. Беше по-надолу от нас и на около шест метра по-назад. Мълчеше, което не беше необичайно за него, но ми направи впечатление, че лети тежко и неравномерно. Лицето му беше пребледняло и той стискаше плътно устни.
Изостанах и се спуснах на неговото ниво.
— Какво става? — казах загрижено.
По принцип не се трогваше от прояви на загриженост, но момичето трябва да се пробва.
— Нищо — отвърна ми той, но дори тази кратка думичка беше изречена с усилие и мъка. Тоест лъжеше през зъби.
— Зъб… — започнах, когато съзрях притиснатата му към тялото ръка. Беше потъмняла от нещо.
Кръв.
— Ръката ти!
— Не е ръката — смотолеви той, очите му се затвориха и тялото му се понесе бързо към земята.
Наистина бързо.
8
— Иги! — изпищях ужасено. Не и Зъба. Моля се, дано да се оправи. — Ела!
Двамата с Иги се спуснахме под Зъба и го подехме. Тялото му беше отпуснато, очите — затворени. Внезапно дъхът заседна в гърлото ми.
— Да кацнем и да видим какво му е! — казах на Иги.
Той кимна.
Размахахме криле към тясната камениста крайбрежна ивица на тъмния океан и се приземихме тромаво с отпуснатото тяло на Зъба помежду ни. С помощта на по-малките го отнесохме до едно по-равно място с пясък.
Спри кървенето — обади се Гласът.
— Какво му е? — попита Ръч и падна на колене до него.
Огледах го. Якето и ризата му бяха просмукани с кръв и по тъмната тъкан проблясваха капки. Опитах се да запазя самообладание.
— Да проверим какво му има — казах спокойно и пъргаво разкопчах ризата му.
Платът, както и кожата на Зъба под него, бяха разкъсани. Ари беше успял да извърши тази… гадост.
При вида на пораженията Ръч се сепна ужасено. Погледнах я.
— Ръч, тримата с Гази и Ейнджъл разкъсайте някоя риза или нещо друго. Трябват ни ленти плат за превръзки.
Тя не отлепяше очи от него.
— Ръч! — казах по-твърдо и тя се опомни.
— Да, добре. Хайде, елате. Аз имам една резервна риза… имам и нож…
Тримата малчугани се отдалечиха, а чувствителните пръсти на Иги запърхаха като пеперуди по кожата на Зъба.
— Това изглежда наистина зле. Наистина зле — каза той глухо. — Колко кръв е загубил?