— Много — отговорих мрачно. Петното стигаше чак до дънките му.
— Драскотина — рече Зъба замаяно и опита да повдигне клепачи.
— Ш-ш-шт! — изшътках аз. — Защо не ни каза, че си ранен?
Спри кървенето — повтори Гласът.
— Как? — извиках отчаяно.
— Какво „как“? — попита Иги, а аз тръснах глава нетърпеливо.
Притисни раната — продължи Гласът, — сложи превръзката отгоре и я натисни с две ръце. И вдигни краката му по-нагоре, Макс.
— Иги — казах, — вдигни краката му. Готови ли сте с превръзките?
Газопровода ми подаде няколко парчета плат. Начаса ги сгънах като компрес. Сложих го върху раната на стомаха му с мисълта, че все едно се опитвам да запуша пробойна в язовирна стена с малкото си пръстче, но нямах друг избор. Натиснах компреса с две ръце, стараейки се да го правя равномерно.
Пясъкът край тялото му беше започнал да потъмнява от кръвта.
— Някой идва — каза Ейнджъл.
Заличители? Вдигнах очи. Някакъв мъж тичаше по брега. Почти беше съмнало и чайките вече кръжаха над водата с крясъци.
Мъжът ни видя и забави ход. Изглеждаше съвсем обикновено, но външният вид можеше да бъде подвеждащ, както и беше в повечето случаи.
— Деца, добре ли сте? — попита той. — Какво правите тук толкова рано?
Видя Зъба, вдигна вежди, след което проумя от какво беше тъмното влажно петно и на лицето му се изписа страх.
Преди да кажа каквото и да било, извади телефона си и набра 9112.
9
Погледнах Зъба, а после и изопнатото лице на Иги. За секунда осъзнах, че бяхме принудени да отстъпим — раната на Зъба беше твърде сериозна. Имахме нужда от чужда помощ. Цялото ми същество искаше да вдигне Зъба, да събере ятото и да се изнесе оттук, далеч от непознатите, лекарите и болниците. Но направех ли го, той щеше да умре.
— Макс? — Газопровода звучеше уплашено.
Протяжният вой на линейка в далечината се приближаваше към нас.
— Ръч? — занареждах бързо. — Вземи Гази и Ейнджъл и намерете къде да се скриете. Ние ще идем в болницата. Останете в района — ще се върна при първа възможност. Бързо! Линейката ще пристигне всеки момент.
— Не — възпротиви се Газопровода, втренчен в Зъба.
Изгледах го.
— Какво каза?
— Не — повтори той с упорство. — Няма да ви оставим.
— Моля? — отвърнах със стоманен глас.
Кръвта на Зъба беше напоила компреса и се процеждаше между пръстите ми.
— Казах да се махате оттук. — Постарах се тонът ми да бъде леден.
— Не — потрети Газопровода. — Не ме интересува какво ще стане — няма да се разделяме повече.
— Точно така — каза Ръч и скръсти ръце пред мършавото си тяло.
До нея Ейнджъл също кимна. Дори Тото, седнал на пясъка в краката й, като че поклати глава утвърдително.
Отворих уста, но от нея не излезе нито звук. Бях смаяна — никога досега не бяха отказвали да се подчинят на изрична заповед.
Идеше ми да им се разкрещя, но вече беше късно — двама парамедици3 тичаха по пясъка с носилка в ръце. Мигащите светлини на линейката обагряха лицата ни в розови ивици.
— Говерю — казах твърдо на тайния език, който бяхме измислили още докато бяхме в лабораторията. Използвахме го в изключително спешни случаи, когато не искахме никой друг да ни разбере. — Алей. Тодо устедес. Егуей.
— Не — отговори Газопровода, а долната му устна потрепери. — Нехачу.
— Какво се е случило тук?
Един от парамедиците коленичи до Зъба и извади стетоскопа си.
— Произшествие — казах, гледайки свирепо Гази, Ръч и Ейнджъл.
С неохота вдигнах ръце от подгизналия компрес. Лицето на Зъба беше бледо и безжизнено.
— Произшествие? — повтори лекарят и се втренчи в раната. — Какво произшествие? С бясна мечка?
— Горе-долу — отвърнах напрегнато.
Другият парамедик светна с фенерчето си в очите на Зъба. Дадох си сметка, че беше в пълно безсъзнание. Страхът от риска, който поемахме, нарасна — не само щяхме да попаднем в болница, което беше достатъчно да побърка всички ни. Можеше да се окаже, че е било напразно.
Защото Зъба можеше и да умре.
10
Усещането в линейката беше като в клетка на колела.
Миризмата на антисептик вътре ми върна кошмарните спомени от Училището и стомахът ми се сви. Возех се отзад, стиснала студената ръка на Зъба, в която вече беше вкарана банка физиологичен разтвор. Не можех да кажа нищо на останалите, не и пред парамедиците, а и така или иначе бях твърде разстроена, уплашена и ядосана, че да измъдря нещо смислено.
3
Парамедик — специално обучен специалист за оказване на първа медицинска помощ. В САЩ линейките разполагат с парамедици. — Бел. прев.