— Може ли…? — попита лекарят и вдигна стетоскопа към мен.
Кимнах с неохота.
Той преслуша сърцето ми, а на лицето му се изписа пълно удивление.
После сложи слушалката на няколко места на корема ми.
— Защо чувам дишането и тук? — попита.
— Имаме въздушни мехури — обясних тихо със стегнато гърло и стиснах ръце в юмруци. — Имаме бели дробове, но и по-малки от тях въздушни мехури. Стомахът ни също е различен. И костите. И кръвта. Ами… всъщност всичко.
— И имате… криле? — попита лекарката тихо.
Кимнах.
— Вие сте хибрид между човек и птица — констатира лекарят.
— Може и така да се каже — отвърнах сковано. Другият вариант беше „сбъркана мутантка“. — Но предпочитам да ме наричате птицо-американка4.
Погледнах медицинската сестра. Имаше уплашен вид, който подсказваше, че би предпочела да бъде където и да е било, но не и тук. Напълно я разбирах.
Лекарката заговори делово:
— Включихме му една банка физиологичен разтвор, за да преодолее шока, но се нуждае и от кръв.
— Не бива да му преливате чове… обикновена кръв — казах. Всички научни познания, които бях прихванала през годините на анализи и експерименти, изведнъж изплуваха в съзнанието ми. — Червените ни кръвни телца имат ядро.
Като птичите.
Лекарката кимна.
— Пригответе се за даряване на кръв — каза ми тя отсечено.
12
Двайсет минути по-късно бях с литър по-лека и ми се виеше свят като на пиян щраус. Не беше редно да давам толкова много кръв, но Зъба се нуждаеше от повече дори и от това количество, така че направих всичко възможно. Бяха го вкарали в операционната.
Запътих се по коридора към чакалнята. Там беше пълно с хора, но не и с деца птици.
Забързано обиколих помещението в случай, че се бяха скрили под столовете или нещо подобно. Ятото го нямаше.
Със замаяна глава проверих един коридор, след това друг. Чувствах се отпаднала, гадеше ми се и имаше сериозна опасност всеки момент да припадна от страх, че съм ги изгубила.
— Тук са — каза ми ниска чернокоса медицинска сестра.
Загледах я, а тя ми подаде малка пластмасова бутилка с ябълков сок и кексче.
— Изяжте това — заръча ми. — Ще Ви помогне за виенето на свят. Вашите… братя и сестри са в седми кабинет — посочи надолу по коридора.
— Благодаря — смотолевих аз, несигурна дали го заслужаваше.
Отворих дебелата врата на седми кабинет, без да почукам. Четири чифта притеснени детско-птичи очи се взряха в мен. От облекчението — макар и временно — коленете ми омекнаха.
— Ти трябва да си Макс — чу се глас.
Стомахът ми се сви. О, не — помислих си при вида на тъмносивия костюм, късата военна прическа и почти невидимата слушалка в ухото. Заличител? Новите партиди ставаха все по-неразличими. Очите на мъжа не грееха с типичния животински блясък, но не възнамерявах да свалям гарда.
— Заповядай, седни — обади се друг глас.
13
Бяха трима — двама мъже и една жена, с „правителствено“ излъчване. Бяха насядали около работната маса от изкуствено дърво.
Иги, Ръч, Гази и Ейнджъл също седяха на масата, а пред тях имаше пластмасови подноси с храна. Осъзнах, че не я бяха докоснали, въпреки че вероятно вече умираха от глад. Предпазливостта им ме изпълни с гордост и за малко очите ми да плувнат в сълзи.
— Кои сте вие? — попитах.
Удивих се колко спокойно и равно звучеше гласът ми. Точка за мен.
— От Федералното бюро за разследване сме — каза единият мъж и ми подаде визитната си картичка. Беше както трябва — с отпечатан герб и прочее. Не че това имаше някакво значение. — И сме на ваша страна. Научихме, че сте се натъкнали на затруднение, и дойдохме да проверим имате ли нужда от помощ.
Колко искрено звучеше само.
— Много мило! — казах и побързах да седна, преди да припадна. — Но нима всички тук, в болницата, не са се натъкнали на затруднение? Съмнявам се, че ФБР обръща внимание на всеки поотделно. Така че кажете какво искате от нас.
Единият от агентите потисна мазната си усмивка. Тримата се спогледаха за кратко. Първият — според картичката се казваше Дийн Микелсън — се усмихна унило.
— Знаем, че сте преживели доста, Макс. И съжаляваме за това, че… Ник е пострадал. В безизходица сте, но ние можем да ви помогнем.
Бях много уморена, а трябваше да помисля. Ятото не ме изпускаше от очи. От мястото си долавях аромата на топлата закуска пред тях.
— Ейнджъл — казах, — дай на Тото малко храна — да проверим дали ще му стане нещо. Ако оцелее, може да се нахраните.
4
Avian American (от англ.) — Макс се шегува с установения принцип цветнокожите жители на САЩ да се наричат афроамериканци или азиатски американци. — Бел. прев.