Веднъж обаче като тренирахме прескок на „кон“, „чичко“ дойде при нас с куфарче със сложен в него спортен екип. И, разбира се, веднага хвърли дежурната си реплика към току-що прескочилия „коня“.
— Е, вие отскачате от трамплин като скоклива жаба, а се изсипвате от „кон“, като брашнян чувал!
От този ден и редовните физкултурни занимания се вместиха в ежедневието му.
— Е, решил съм — каза той — да премахна тази надута колба! — и сочи доста обемистото си коремче.
Последните години, вече като пенсионер, „чичко“ прекарва в една таванска стаичка — забравен, обиден от живота емигрант, неосъществил лелеяната през целия му живот мечта. В завещанието, с което оставя марките си на човека, полагал грижи за него през последните години от живота му, пише: „Завещавам ти тези марки и нека с тях един ден ти да осъществиш това, което беше моя мечта — да направиш околосветско пътуване“.
Но и заветникът не можа да изпълни тази му заръка, защото завещанието — марките, не достигат до него.
Рохлин напуска този божи свят през 1959 година на 68 годишна възраст.