Выбрать главу

— Случиха се някои неща, които не успяхме да си обясним. Все пак не казвам, че те са необясними, може би не сме сигурни къде се крие обяснението… — Том се запъна, видимо объркан.

— Дано не се налага, но ако се стигне до там, може да ме търсите по всяко време. Между другото, разказват, че тази Мегън е добър екстрасенс, макар че аз лично не я уважавам.

Малко преди обяд тримата се върнаха в имението. На долния етаж имаше две заключени стаи, които те решиха да изследват. Разбира се, разполагаха с ключове и за тях, но стаите бяха пълни с разни вехтории и поне досега не провокираха любопитството им. Том и Роби се заеха да разровят вехториите, докато Бети приготвяше храната.

В една от стаите откриха два албума със снимки. Единият взе Роби, а другият — Том.

— Татко, ела да видиш нещо — каза Роби малко след като започна да го разлиства.

— Какво има? — попита Том. — Този човек кой е? — момчето държеше снимка на сватба, където се виждаха много хора. Той сочеше конкретно лице, младоженеца.

— Това е дядо ти като млад.

— А тогава този кой е? — Роби посочи друго лице. Очите на Том се намръщиха, изражението му се промени:

— Това… пак трябва да е той… но как? Боже мой!

Том взе и други снимки. На много от тях бащата на Том имаше двойник, и то не обикновен двойник, а някой много по-близък.

Те разгледаха фотографиите. По всичко личеше, че стария Рандолф Гайгер е имал брат близнак. Въпросът бе къде е сега той? Защо никой досега не беше споменавал за него? Повечето снимки бяха от сватбата на Рандолф и Летисия. Имаше и от детството им, как двамата близнаци — единият от които със сигурност бе Рандолф — се бяха прегърнали братски. Те си приличаха като две капки вода, така че трудно можеше да се определи кой, кой е.

Въпреки че преровиха всяко кътче от двете стаи, не откриха друго интересно, освен снимките. Все пак началото на загадката бе поставено.

— Ало! — Том чу гласа на майка си.

— Мамо, ти ли си?

— Да Том, какво има момчето ми?

— Как я караш? Добре ли си?

— Да разбира се, с Тифани си правим компания почти непрекъснато. Не скучая. А вие как сте?

— Добре сме. Мамо, татко имал ли е брат близнак? – избрал директния подход, Том предпочиташе да научи истината възможно най-бързо.

Отсреща последва мълчание. Чуваше се само насечено дишане.

— Мамо, добре ли си?

— Д… Да — чу се слабия глас на майка му, — да, имаше брат близнак.

— А защо никой не ми го е споменал досега? Къде е той сега?

— Той замина за Швейцария. Откакто напуснахме онази къща, изгубихме всякаква връзка с него — с несигурен глас отвърна Летисия.

— Искам да знам защо чак сега научавам за него? И ако е така, кога е заминал?

— Горе-долу по същото време, когато ние напуснахме Прегин. Баща ти не искаше да се знае за него. Той също е част от миналото, а както знаеш, татко ти не обичаше да се рови в него.

— Как се казва този човек?

— Хенри, защо питаш?

— Просто питам, майко — отвърна Том.

Въпреки че думите бяха изречени от Летисия, неговата майка, този отговор не задоволи Том. Тук определено се криеше загадка, свързана с този брат близнак. Но каква? Наистина ли бе заминал за Швейцария? Защо духът на Рандолф, или на брат му, витаеше кървясал из къщата? Може би искаше да разкрие някаква тайна.

До преди лягане се случи още едно неприятно събитие. Невидимата сила се разрази отново — в единия край на всекидневната дочуха неразбираема реч, все едно двама души говореха. Сетне виковете отслабнаха и се превърнаха в шепот. Малко по-късно от всички стени започнаха да кънтят силни удари — толкова силни, че сякаш цялата сграда завибрира. От нищото долетя смразяващ кръвта човешки рев, а след него звуците вече идваха откъм пода.

V

Едно телефонно обаждане разведри атмосферата в къщата. Най-вече се зарадва Том, защото от другата страна на линията беше Фредерик Мендоса — най-добрия му приятел от университета.

Фредерик Мендоса беше с петнадесет години по-възрастен от Том, но двамата бяха в един випуск. Фредерик тогава учеше усърдно и имаше отлични оценки, а след като завърши остана в университета и защити няколко дисертации. В момента той се славеше като много добър професор по философия. Разбира се, с Том поддържаха връзка и няколко пъти си гостуваха. Бети и Роби харесваха Фредерик, защото той беше много мил и приятен, затова и те се зарадваха, че ще го видят. Фредерик имаше съпруга и двама сина, които следваха в Оксфорд, Великобритания.

Това, което правеше Фредерик Мендоса интересен и нестандартен, бяха неговите огромни усилия да докаже на човечеството, че любовта не съществува. Или не е това възвишено усещане, което обсебва хората, а — просто съвкупност от всякакви реални чувства, като приятелско чувство, чувство за власт, чувство за принадлежност, фиксидея и сексуално привличане. Според неговите размисли за живота, човешките любовни чувства не се различават кой знае колко от животинските, но човешкият разум ги възвеличава като неописуеми и вълшебни. Той се явяваше в много телевизионни и радиопредавания и излагаше така твърдо теорията си, че рядко някой намираше толкова силни аргументи да я обори. Дори по едно време, след като слушаха дългите му лекции, Том и Бети за известно време повярваха, че не се обичат, а връзката им се крепи на сходните характери и на секса.