Фредерик Мендоса и жена му щяха да наминат утре след обяд и да прекарат една нощ в призрачното имение. Големите опасения на Том идваха от факта, че преди няколко месеца Мендоса беше покосен от инфаркт и бе прекарал четиридесет и седем дена в болница. Засега, той се възстановяваше успешно, но не трябваше да се подлага на прекалено силни емоции.
Фредерик пристигна със съпругата си Мелинда на шести юли, в петнадесет часа и тридесет минути. До преди идването им, Том и Бети разчистиха и оправиха стаята, предназначена за тях, сготвиха говеждо филе с картофи и сметана, а Роби им помагаше и неотлъчно беше с тях.
Гостите трябваше да спят на горния етаж в крайната стая, съседна на тази на Роби. В този ден, до идването им, не се случи нищо странно. Или поне никой от семейство Гайгер не забеляза.
— Тоооооомиииии! — извика Фредерик при слизането си от автомобила.
— Фредиииииииии! — отвърна в същия тон Том. — Как си, приятелю?
— Много добре. Винаги е така като се видим. Бети, Роби, как сте? Може би не се познавате, това е Мелинда, съпругата ми.
Бети ѝ подаде ръка:
— Приятно ми е, Бети, това е синът ни Роби.
— На мен също ми е приятно — отвърна ведро Мелинда и добави. — Как си Роби?
— Добре — отговори весело той.
— Къщата е много голяма и красива, обожавам сгради в бароков или викториански стил — каза Мелинда, която представляваше едра жена, на възраст около петдесет години. — Тя ни е наследство от татко. Научихме за нея едва преди месец.
— Съжалявам за баща ти и за това, че не можех да дойда на погребението — каза Фредерик и добави — тогава, знаеш, бях на специализация във Франция.
— Зная, нали изпрати телеграма. Между другото предлагам ви да влезем. Заповядайте — Том отвори входната врата.
Те разгледаха имението, като Том ги развеждаше из стаите, разказвайки им любопитни факти от живота на баща си (или поне това, което знаеше със сигурност). След това седнаха във всекидневната на раздумка. Том не спомена нищо за странните събития, беше предупредил и Бети и Роби да не се говорят за тях. Вътрешно се молеха духът тази вечер да е благосклонен и да не притесни скъпите гости.
Към осем и половина Бети поднесе вкусната вечеря и сложи на масата две бутилки „Бордо“. След като се нахраниха и опияниха с прекрасното вино, Том и Фредерик заразказваха весели истории от студентските им години, които останалите слушаха с голям интерес. Накрая, видимо замаян от алкохола, Фредерик отново започна да развива теориите си, които отричат любовта и показват колко щастлив може да бъде живота без тези предразсъдъци.
Първо се оттеглиха Бети и Роби, понеже на малкия му се спеше, малко след тях и Фредерик се прибра в стаята си. Том и Мелинда (която също беше интересен събеседник) останаха последни и почистиха масата.
Когато Мелинда влезе в стаята, съзря съпруга, си седнал на леглото и дълбоко замислен. Очакваше да го види заспал, защото Фредерик често се отдаваше на съня, особено след болестта, която го споходи. Попита го какво му е и той ѝ отговори:
— Усещаш ли нещо в къщата? Нещо нереално?
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… хм, не знам, може би съм твърде уморен от пътуването.
— Сигурно е така. Затова хайде да лягаме. Лека нощ, скъпи. Обичам те.
— Аз също те обичам, мила. Лека нощ и приятни сънища — завърши Фредерик, сетне стана и загаси лампата. Двамата се отдадоха на сладкото състояние на тялото и духа, наречено сън.
Фредерик беше буден. Той лежеше на леглото с широко отворени очи. Нещо го бе събудило — нещо, което бе изчезнало от ума му, редом с краткия и преждевременно прекъснат сън. Това място не му харесваше! Когато го порази инфаркта, той беше много близо до смъртта. От тогава съзнанието му си правеше шеги с него, особено в периода, когато лежеше в болницата. Халюцинациите бяха твърде често явление и бяха плод на разстроените му сетива. Но по някакъв неведом принцип съзнаваше, че това тук не са халюцинации! Още при пристигането, той бе зърнал за миг образ, подаващ се през едно от страничните прозорчета на подземието. След това с изненада научи, че подземието е заключено и все още никой от домакините не е влизал там. Видя също, че големия полилей се залюля от само себе си, но и това не спомена пред никого. Обаче най-странното събитие се случи при посещението му в тоалетната. Когато погледна през отворената врата, някаква сянка премина отвън! Тя не беше на никой от присъстващите, защото по това време всички останали се намираха около масата.