— Скъпи, не влизай вътре — отчаяно се молеше се жената.
— Трябва да го направя, скъпа — отсече той.
В този момент Бети разбра — психиката на съпруга ѝ беше силно потисната. Тя не го беше виждала в това състояние. Вероятно той приемаше нещата твърде лично, или това се дължеше на някакво чуждо, призрачно влияние. Тя само поклати глава в знак на съгласие.
— Татко, искам и аз да дойда — обади се изненадващо Роби, когато Том отвори вратата. Момчето рядко говореше през последните три-четири дена, тъй като и неговата психика беше разстроена. Когато Том влезе, Роби го последва още преди майка му да успее да го спре. Тежката метална врата се затвори след тях.
VII
Том беше взел едно фенерче и то се оказа много полезен предмет, защото в цялото подземие нямаше ток. Той тръгна надолу по стълбите, а подир него се движеше Роби. Единственото, което се чуваше в тъмната паст, беше дишането им. След като стълбите свършиха, започна средно широк коридор. Всичко беше покрито с дебел слой прах и паяжини, миришеше на мухъл и влага, отвсякъде се носеше хлад. Откъм двете страни зееха открехнати врати, водещи към различни помещения и Том проверяваше всяко едно от тях. По тях имаше рафтове и солидно количество буркани, бутилки, бурета, сякаш оставена за поколения напред. Роби беше хванал свободната ръка на баща си и двамата се движеха бавно. Колкото повече наближаваха края на прашния коридор, толкова по-силно биеше сърцето на Том. Дори и най-слабия шум или скърцане на прогнилите рафтове, го стряскаха неимоверно силно. Най-лошото беше, че синът му ходеше редом до него, което му създаваше допълнителни грижи. Роби стъпваше безшумно, с широко отворени от страх очи и напрегнат вид, все едно играеше приключенска игра с връстниците си.
В края на коридора видяха метална врата, затворена с райбер. По представите на Том, някъде зад тази врата се намираше зловещият прозорец, пред който намериха Фредерик мъртъв и където преди това той видя призрачния образ. Вероятно там се намираше епицентърът на зловещите събития, които тормозеха него и семейството му. Роби пръв наруши мълчанието:
— Тате, недей. Страх ме е.
— Връщай се веднага! Защо дойде с мен?
— Искам да науча какво е станало.
— По-добре се върни, детето ми. Тук може да стане страшно — Том смекчи острия тон.
— Страх ме е да се върна сам — отвърна отчаяно Роби. – Когато съм с теб ме е страх по-малко.
Том беше прилепил ухо до вратата, опитвайки се да долови някакъв звук. Сърцето му блъскаше в гърдите като чук. Отвътре не се чуваше нищо. Том завъртя райбера, пое дълбоко въздух и отвори вратата!
Стаята представляваше голямо и почти празно помещение. Отдясно имаше гардероб, а по калния под бяха разхвърляни пликове с различни съдържания, повечето почернели в резултат от многогодишното разложение. В средата стоеше малка масичка, отрупана с кутии от консерви, обелки от колбаси и други остатъци от храна. Всичко беше покрито с прах, а от тавана и стените висяха паяжини. Тук сякаш някой е живял отдавна и е изоставил „жилището“ си изведнъж. Том погледна напред и наляво, където трябваше да бъде злокобният прозорец, но не го видя, понеже точно там имаше още едно помещение.
Това помещение вероятно беше баня, защото на входа му, на мястото на вратата, имаше завеса с ресни, както и висок праг — неща, характерни за старите бани. Том пристъпи с плахи крачки, хващайки Роби за ръка. Момчето усети сигурност и страхът му се притъпи. Двамата се понесоха смело напред.
Когато се приближиха до завесата, Том отново спря. През главата му преминаха всевъзможни мисли. Очакваше, когато открехне завесата, пред него да се появи призрачно същество, а защо не луд маниак. Той отново доближи ухо и се заслуша. Отвътре не се чуваше нищо, сякаш помещението беше мъртво от векове. Но въпреки всичко, точно тук той бе зърнал оня зловещ лик, точно тук Фредерик беше видял онова, което е предизвикало инфаркта му. Том съжали, че изобщо бе влязъл в това подземие. Най-лошото от всичко беше, че и детето бе него, а поради крехката му възраст, то едва ли би понесло да е свидетел на ужасно събитие в глъбините на това осквернено място. Ръката на Том бе леденостудена, както и тази на Роби. Том стисна зъби, напрегна цялото си тяло и открехна завесата!
Не се беше излъгал, когато предположи, че това помещение е баня. По стените и по пода имаше стари плочи, покрити с дебел слой прах, отстрани се разстилаше перваз, на който бяха поставени шампоани, четки за зъби и други приспособления за лична хигиена. От закачалките висяха кърпи, а над тях се очертаваше прозореца, който беше потъмнял от мръсотия и паяжини. На пода, по средата на банята, имаше желязна и почти ръждясала вана. Тя, също като цялото подземие, беше покрита с дебел слой прах. Том и Роби се приближиха до ваната и погледнаха вътре. Това, което видяха, ги накара да се вцепенят от ужас! Вътре имаше голям касапски нож, а до него — малка, пропита със старост хавлиена кърпа. Почти цялата вътрешност на ваната бе покрита с някаква пръст, която по стените образуваше засъхнали капки.