— Аз мога да разговарям с мъртвите, но онова място е опасно. Може да се случи инцидент.
— Ако трябва, ще ви платя. Само ви моля да ми помогнете да разбера какво се е случило. Много ще ви бъда благодарен, ако го направите.
— Ще си помисля — отвърна Мегън Трейси, — но не ви обещавам със сигурност.
— И аз ще ти бъда благодарен — чу се отзад гласа на шерифа, който беше излязъл навън, — ако си съгласна, можеш да го съобщиш и на мен.
Том не се прибра веднага. Първо обиколи прегинските магазини, за да си вземе провизии за няколко дена, а когато пристигна пред двора на имението, той не слезе веднага от колата, а изчака няколко минути. Гледаше замислено наследството от баща си — мрачен, красив, студен и пуст дом. Това представляваше Гайгеровото имение — обладана от духове постройка, чийто обитатели удрят по стените и викат за помощ; прокълната къща, извисяваща се над селището като канара. Но не духовете, виковете и ударите бяха толкова страшни, колкото отрицателната енергия, която се излъчваше от тук. Чувствата на потиснатост и угнетеност бяха изключително осезаеми, тягостни, застрашителни.
IX
До края на този ден нямаше странни събития. Том звъня на майка си и на Бети, за да се увери, че са добре. После прегледа отново снимките и по-точно тези, на които ги имаше двамата близнаци. Погледна и от задната им страна, но на нито една от тях нямаше надписи. След това потърси други снимки или улики, които биха могли да го насочат към същността на Хенри Гайгер и отново не намери нищо.
През нощта, от дълбините на имението дойде необяснима човешка реч, която се чуваше сякаш от много далеч и бе последвана от панически викове за помощ. След около минута всичко утихна и Том заспа отново.
На другия ден, дванадесети юли, Том се събуди около десет. Днес трябваше да дойде Тревор. На Том му харесваше този човек — беше открит, добронамерен, сериозен и приятелски настроен. А и Том нямаше да бъде сам в този дом, поне за известно време. Той закуси, след това си направи кафе и когато го изпи, отиде до банята да се избръсне. По време на бръсненето, гледайки в огледалото, отразяващо лицето му, с периферията на зрението си видя човек! Това беше човекът от портрета и той стоеше на няколко метра зад него. Том се обърна рязко! Зад него нямаше никой. Той отново погледна към огледалото — този път не видя друг образ, освен своя. Сетне продължи да се бръсне.
Тревор пристигна чак към осемнадесет часа. Домакинът беше приготвил вечеря и след малко двамата седнаха на масата. Шерифът имаше новини относно Хенри.
— И така — започна той, — докато проверявах архивите, се натъкнах на лицето Хенри Гайгер. Значи Франк Гайгер, твоят дядо, е имал двама сина близнаци — Рандолф и Хенри. До колкото разбрах, Франк е завещал цялото имение на Рандолф, защото той бил завършил военно училище и е работил в армията. На Хенри не е завещал нищо, понеже отказал подобна кариера. Франк е бил военен и искал и синовете му да са такива, защото според неговата философия, военните и полицаите били истинските мъже.
— Тогава Хенри с какво се е занимавал?
— С почти нищо. Регистриран е няколко пъти в болницата с диагноза „маниакална депресия“, която в последствие го довежда до някакъв вид шизофрения. Това е и още една от причините, Франк да не се гордее с него. След това Рандолф намира „невероятно красива и добра жена — Летисия“, както е споменал баща му в завещанието. До колкото зная, след смъртта на Франк, Хенри е живял в една барака в имението, която един ден в пристъп на лудост е запалил.
— По-надолу в двора има останки от изгоряла сграда, вероятно това е бараката.
— Вероятно. След пожара приютили Хенри в подземието.
— В подземието ли?
— Да, в подземието. Той живял там, докато от трудовата борса му уредили работа като градинар в Швейцария.
— А откри ли дали е ходил в Швейцария?
— Обадих се на няколко авиокомпании-дълголетници, но те ми заявиха, че да се намери билет от преди четиридесет години е изключително трудно, дори невъзможно. Но след това се оказа, че обажданията до тях са били напразни — Тревор се изразяваше като детектив.
— Защо?
— Когато се разрових, открих копия от работна виза за Швейцария и от самолетен билет на компанията „American express“, издадени на името на Хенри Гайгер.
— Хм. Значи все пак е заминал.
— Няма как да разберем това със сигурност. Въпросът е дали е пристигнал в Цюрих, където всъщност е трябвало да работи.
— И как може да стане това?
— Обадих се до консулството в Цюрих. Но оттам ми заявиха, че имали много работа и щяло да отнеме доста време, докато разберат нещо.
— Чакай малко, сетих се нещо. Едни от най-близките ми бизнес партньори са швейцарци. Това е фирмата „Die Kindersschule ltd.“ (Детско училище), която е най-големият производител на училищни принадлежности в Швейцария. А четиримата собственици са едни от влиятелните личности в държавата.