Трейси — красива и симпатична млада жена — явно го разбра, защото веднага им каза:
— Ще отида до другата стая.
Том изчака дамата да излезе и съобщи следното:
— Хенри Гайгер никога не е бил в Швейцария!
— Проверено ли е навсякъде?
— Проверено е. Името Хенри Гайгер не присъства и не е присъствало в нито един швейцарски регистър. Провериха дори и работната му виза. Представи си, наистина е била издадена работна виза на Хенри Гайгер от швейцарското консулство в Лос Анджелис, на осемнадесети май хиляда деветстотин шестдесет и четвърта. Дори ми продиктуваха номера ѝ — 03 55 63 78. Но с тази виза никой не е постъпил на работа, нито пък някой се е трудил там под името Хенри Гайгер.
— И какво е заключението?
— Хенри Гайгер не е пътувал за Швейцария.
— И оттук следва, че той е убитият в къщата.
— По всяка вероятност е той.
— Но въпросът е кой го е извършил. Вероятно този, който му е уредил визата.
— Имаш предвид баща ми, така ли?
— Възможно е да е баща ти.
— Ако е вярно, защо му е да го убива? Татко е имал всичко. А и той не е способен на такова нещо. Познавам го много добре, винаги е бил добър с всеки.
— Може би просто се е отървал от ненужния товар. Може би той също не се е гордеел с лудия си и пропаднал брат, който е обитавал жилището му. И след като го е убил, е скрил някъде трупа му и е напуснал имението заедно с майка ти. Именно за това баща ти никога не е говорил за Прегин и за брат си, или въобще за миналото си.
— Не! — извика Том. — Отказвам да повярвам! Не мога да приема, че моят баща е бил убиец.
— Съжалявам, че го казах, но просто за да открием истината, трябва да се придържаме към всякакви хипотези, дори и най-лошите. А колкото и да не е приятно да го кажа, тази хипотеза е наистина реалистична.
Том се беше сетил за нея много преди разговора, но я бе отхвърлил от съзнанието си (или просто не бе пожелал да я приеме). Опасенията му обаче се засилиха, след като Тревор посочи тази вероятност за най-правдоподобна.
„Господи — помисли си той, — ако наистина е така и всичко се разкрие? Какво ще последва след това — журналисти, медии, писане по вестници. Устоите на компанията ще се разклатят, всичко може да се срине. «Създателят на Gamestorm ltd» и на фондацията «Подкрепа за болните деца» Рандолф Гайгер е убиец!“
Том отговори тихо:
— Когато Мегън дойде у нас, тогава ще чуем какво ще ни каже духът.
През останалото време на престоя при шерифа, Том беше мрачен и унил. Все пак се опитваше да води нормален разговор и да се смее, но изражението на лицето му и разсеяността показваха, че той витае някъде из мислите си. Всички опити на Тревор и Трейси да разведрят госта, се оказваха неуспешни.
Стаята на Том беше най-красивата в къщата. Тревор, освен невероятно услужлив, се оказа и изключително гостоприемен. Леглото, в което трябваше да спи беше по-малко от неговата спалня в имението, но пък много удобно. Явно домакините се бяха постарали почетният им гост да не е лишен от удобства.
Том не спеше. Въпреки че тази къща създаваше ярка позитивна атмосфера, той мислеше за негативните открития. Баща му, когото всички уважаваха, който помагаше на толкова много хора и който с такава любов се грижеше за семейството си, може да се окаже убиец. Това би било позор! Том по-скоро би повярвал, че река ще потече на обратно, отколкото неговият родител да е убил човек приживе. Но всички улики засега водеха към него. За какво, по дяволите, му е трябвало да убива злощастния си близнак? Какво ли е станало между двамата братя? Наистина, има вероятност друг да е убиецът, но тя е малка, много малка. Защо баща му ще пази в тайна къщата, ако не е имал общо с убийството? Защо досега пред никого не е споменавал за брат си и защо му е уредил виза в Швейцария? Странно е, че бе приложил копие от всички документи, дори и от работната виза — може би за по-голяма достоверност. А майка му дали е знаела? Вероятно не. Или пък вероятно да. Едва ли Рандолф би казал на съпругата си нещо подобно, но тя със сигурност би подозирала някаква нередност. А дали пък майка му не е убийцата? Или го е сторил техен познат, когото е трябвало да защитят. Не, това е абсолютно невъзможно, няма как да е истина. Все пак в цялата обстановка има и нещо доста съмнително, доста нелогично. Защо духът, който видяха не само те, а и Роби, носеше военна униформа? В армията е служел не Хенри, а Рандолф. Дали все пак призракът на баща му не иска да му съобщи нещо важно? Но пък от друга страна, защо беше толкова кървясал, все едно е смъртно ранен? Не, не е баща му. Може би Хенри е облякъл униформата му и това да е причината той да е бил убит.
Мрачни и непокорни мисли тревожеха Том, докато се опитваше да заспи в уютната къща на Тревор. Направи го чак към пет, за да го събудят в девет и тридесет. Разходката до езерото щеше да го освежи до някаква степен, макар че нямаше да прогони грозните мисли, впити като кърлеж в съзнанието му.