След това Том отново светна нощната лампа и прочете още малко от дневника. Той разбра, че Хенри е бил нает на работа в някаква фабрика, но след това го уличили в кражба и уволнили. Близнакът на баща му приел много болезнено уволнението:
Уволниха ме! Уволниха ме заради кражба! Заради кражба на една дреха! Никога повече няма да си намеря работа! Аз съм разбит, всички се опитват да ме разбият! Защо?! Защо?! Защо?!!!!!!
Том остави дневника, загаси лампата и се отпусна.
X
Спаха до късно. Въпреки че Тревор трябваше да е на работа, той реши през този ден да си даде почивка. Когато се събудиха, установиха, че бяха сами — децата бяха отишли на училище, а Трейси — на работа. Закусиха и пиха кафе, а когато приключиха с тези приятни занимания забелязаха, че е станало два часа. Сетне се запътиха към участъка, където той имаше няколко документа за оправяне. Мегън дойде в пет и половина, придружавана от някакъв възрастен мъж:
— Запознайте се, това е Стив. Когато правя сеанси го викам с мен. Той ми помага много.
Те се здрависаха с мъжа, след което Тревор ги подкани да тръгват. Стив имаше много бледо лице, изглеждаше отвеян, но имаше замислен и дълбок поглед, тънки присвити устни и слабо, нехармонично телосложение. Ръцете му бяха тънки и нежни, като на дете.
Когато пристигнаха в имението, Том им предложи питие, но Мегън отказа категорично с думите:
— Не искаме нищо! Хайде да започваме.
За място на провеждане на сеанса избраха всекидневната. Те подредиха няколко стола в полукръг, след това взеха малката масичка и я сложиха в средата. Том вече трепереше целият. Той дори си направи топъл чай в чайника и изпи няколко чаши, за да успокои нервите си. Не се страхуваше толкова от срещата с духа, колкото от предстоящото разкритие. Беше готов за най-лошото, беше обмислял непрекъснато теорията си, според която баща му се е срамувал от брат си и го е убил именно заради това. Този щеше да е най-лошия вариант. А може и да го е убил при самозащита. Да, да, самозащита! Хенри е нападнал Рандолф в изблик на лудост, баща му се е защитил и го е убил?! А може пък и да е нападнал майка му! Досега не бе мислил върху такава идея, която бе съвсем реална и оневиняваща скъпия му родител, понеже деянието е станало при самозащита? Вероятно е могъл да го докаже. Но в онези времена надали законите са били същите. А и убийството би трябвало да се приема като накърняване честта на почтен човек като баща му. Едва ли е приятно на един висш военен и също така уважаван човек, да лепнат прозвището „убиец“ — независимо дали престъплението е станало при самозащита или по други причини. Том въздъхна успокоен. Как не се беше сетил за тази теория. Може би тя звучеше най-правдоподобно от всички — въпреки че най-добрият вариант би бил друг да е убил Хенри, или който и да е дух, обитаващ прокълнатата къща.
Но тайната, която се РАЗКРИ подир този сеанс беше толкова ужасяваща, угнетяваща, богохулна, изродена, че клетият домакин с охота би предпочел, която и да е от предишните си теории. Малко след като приключи викането на духовете, Том се взираше в нищото, сякаш бе ударен с чук, а устата му беше зяпнала, подобно на уста на мъртвец; Тревор пък стоеше оклюмал като виновно дете.
След като наредиха столовете и масата Стив извади един тефтер и един химикал и ги подаде на Мегън, после двамата седнаха пред масата и ясновидката заговори глухо:
— Сега ще изпадна в транс и ще се свържа с духа. Вие ще го питате каквото искате, а отговорите му ще ги записвам върху тефтера. Духът ще движи ръката ми. Стив ще разчита написаното. Готови ли сте?
— Да — отговориха останалите в тон.
Мегън затвори очи и започна да произнася някакви непознати думи, а след това затръска яростно главата си. Изведнъж тя отвори очите си! Вече погледът и беше друг — проницателен и съсредоточен. Започна да драска нещо по тефтера си.
— Мисля, че вече е готово — чу се гласът на Стив. Беше шептящ и дрезгав, сякаш да усили ефекта на действието.
— Сега какво да правим? — попита Том.
— Говорете с духа. Давайте! — подкани ги възрастният човек.
— Моля? — не разбра Том.
— Казах да говорите с духа. Задавайте въпросите, които искате да му зададете.
Том шумно пое въздух, след което извика.
— Тук ли си? В тази стая ли си?
Мегън изведнъж застина на място и очите ѝ се ококориха силно. По едно време премести ръката с химикала върху тефтера и надраска нещо. Стив го погледна и прочете:
— Да.
Том въздъхна и каза:
— Покажи по някакъв начин, че си тук. Направи нещо, с което да ни докажеш присъствието си.
След малко един от празните столове се заклати и се премести назад с около метър. Том погледна рязко в тази посока. Тревор стисна зъби и примижа.