Предстояха много подобни писания за малкия Том и за любовта на клетника към Летисия. Накрая обаче няколко страници бяха откъснати, а след тях имаше и един празен лист. Следващите драскания бяха с едри, но трудно четливи букви. Явно бяха написани бързо или в състояние на силно въодушевление:
Аз имам шанс в живота! Шансът е нещо, което го заслужавам!
Лошото трябва да бъде поправено, за да се възцари доброто. И аз, и Летисия, и Том заслужаваме да живеем пълноценно.
Приликата с брат ми е поразителна. Само трябва да се облека с неговите дрехи и никой няма да ни различи. Снимките ни в документите са еднакви, какво значение има кой, кой е?
Последната страница беше украсена по ъглите, навярно тя беше специална по някакъв начин. Том затвори очи, не искаше да прочете написаното там, но след малко отново ги отвори и погледна в старата хартия, където с големи букви беше надраскан следния текст:
ДНЕС Е ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА! АЗ ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВЯ И ЩЕ ГО НАПРАВЯ! ДАНО ГОСПОД МИ ПРОСТИ!
IX
Том спа дълбоко, но Тревор го събуди рано, защото трябваше да ходи на работа. Гостът се качи на колата и се прибра в къщата си. Беше малко по-ведър от снощи, главно заради хубавия сън в къщата на приятеля си и заради благите сутрешни лъчи на слънцето, подаващи се откъм планината.
След като поседя около четвърт час на канапето във всекидневната и след като вече гледаше тъпо в някаква точка от полутъмното пространство, той решително излезе на двора. Искаше да намери кладенеца — този кладенец, в който според духа е заровено тялото на истинския Рандолф.
Това място бе наистина красиво. Том отиде до горичката, където мярна изгорялата кошара на Хенри. А брястовия лес беше прекрасен зелен оазис. От него тръгваше покрита с бурени алея, водеща към шадраван, украсен с изящни, но покрити с мъх статуи. Целият двор бе обрасъл с треви, обаче все още личаха очертанията на градинките и пътеките. Настроението на домакина се приповдигна докато ходеше по двора, защото досега не бе имал възможност да се порадва на тази красота.
Том обиколи замъка от всички страни, но не откри никакъв кладенец. „Може да е бил затрупан“ — помисли си той. Тогава започна да проверява под всяко буренче, дали има издигнато или хлътнало пространство или остатък от зидария.
Пред къщата спря автомобил и от него слязоха Бети и Роби. Когато ги видя, Том възкликна изненадано:
— Охоооо, каква изненада! Здравейте!
— Здравей, скъпи — Бети също беше развълнувана. — Ако знаеш колко пъти те търсихме, но ти така и не вдигна телефона. Какво се случва с теб?
— Може би не съм бил покрай телефона.
— Не приличаш на човек. Сякаш си преживял кошмар.
— Ако знаете какво се разкри, няма да повярвате!
— Кажи какво се разкри, татко? — възторжено се намеси Роби.
— Оказа се, че човекът, който ме е отгледал, този, който ми се е водел баща, всъщност е лъжец и убиец!
— Какво искаш да кажеш, скъпи!
— Хенри, братът близнак на баща ми Рандолф, го е убил и е взел самоличността му.
— Том, недей да говориш така пред детето, моля те. Ако искаш да отидем да се поразходим.
— Искам и аз — каза Роби любопитно.
— Ти ходи и наглеждай колата, ние ще се върнем след малко — отговори му Бети.
Роби изпълни с негодувание заповедта. А по време на кратката разходка, Том разказа на съпругата си всичко, което бе преживял тук, докато ги е нямало. Бети беше изключително изумена:
— Това е ужасно, Том! Никога не съм предполагала, че Рандолф е способен на подобно нещо. Просто… не мога да повярвам.
— Истина е, скъпа. Колкото и да не ми се иска, такава е реалността. Този дух, който витае в замъка е на татко, на истинския ми баща.
— И какво ще правим сега?
— Искам да намеря кладенеца. Искам да изровя трупа му и да го погреба. След това ще си заминем от тук. Завинаги!
— Тук няма кладенец. Поне аз не съм виждала.
— Може да е затрупан, за да не личат следите.
— Все си мисля, че вероятно в архивите има планове на къщата. Защо не помолиш Тревор да потърси?
— Това е много добра идея, скъпа! Много добра! — каза след кратък размисъл Том, след което целуна силно съпругата си. — След малко ще му се обадя. А сега нека свалим багажа.
Те пренесоха в къщата големия сак, съдържащ главно хранителни продукти от Лос Анжелис, и после Том направи сочен ростбиф. Обядваха отвън, на двора. Веднага след това той телефонира на Тревор и го помоли, ако няма много работа, да потърси стари планове на къщата. След това влязоха в имението и седнаха на канапето във всекидневната. Том им предложи да полегнат, защото и тримата бяха много уморени.
Вече бяха в спалнята, когато започнаха до болка познатите звуци — звуци от удари на желязо по метални тръби. Том се напрегна, Бети хвана ръката на Роби. По едно време дойде слабата човешка реч, последвана от неистовите викове за помощ. Том излезе от спалнята, слезе долу, мина смело под леко клатушкащия се полилей, после спря, вдигна ръце във въздуха и извика: