— Татко, разбирам гнева ти и съжалявам! Това, което искам, е да намеря тялото ти и да го погреба.
Бети и Роби също отидоха долу и застанаха до Том. Той продължи да вика:
— Това е единственото, което мога да направя за теб, като твой син. Дано духът ти намери покой. Обичам те!
Полилеят отново се разклати, този път малко по-силно. Духът на Рандолф беше около тях и навярно го чуваше. Том се отпусна, наведе глава и затвори очи. Бети го прегърна, а Роби тихо се шмугна между двамата. След около минута, тримата отново се качиха в спалнята, където трябваше да се слеят с красивите и отпускащи покои на съня.
Бяха събудени от мелодията на мобилния телефон на Том. Обаждаше се Тревор:
— Намерих стари планове на имението ти. Ако искаш, ела в офиса ми.
— Много добре, Тревор! Благодаря ти! Само да се облека и идвам.
А след двадесетина минути Том, Бети и Роби вече се намираха в офиса на Тревор Дилън. Той взе две големи скици и ги разстла на бюрото си.
— Познаваш ли съседите си Пол и Дора?
— Пол и Дора ли? — обади се Бети. — Познаваме ги. Един ден им отидохме на гости, но след това не сме ги виждали.
— Това бяха майка и син, имаше и някакво малко момиченце — вметна Том, — но явно рядко се задържат у дома си.
— Така е, Пол се занимава с бизнеса си в магазина или пътува — нали е пътуващ лекар, — а Сесил, дъщеря му, в повечето време прекарва при майка си в Кингстън, на осемдесет мили от тук. Дора рядко излиза от къщата, много трудно ѝ е придвижването.
— Разбирам. И защо ми споменахте тези хора?
— Те построили къщата си преди двадесет и осем години върху терен, който преди това е принадлежал на фамилия Гайгер, и който Рандолф е продал на Макс Стивънс, баща на Пол и съпруг на Дора. Той е починал преди тринадесет години. Рандолф се е договорил с Макс за парцел от двадесет и три хектара за сумата осемстотин тридесет и три долара. Това също е била смешно малка сума, дори и за онова време.
— Изненадите стават все повече и повече — Том плесна с ръце.
— Може би там е бил кладенеца? — каза Бети.
— Ето го тук — Тревор посочи на картата.
— Значи да го търсим в двора на Пол Стивънс?
— Не в двора. Вижте новия план на двете къщи, скициран през седемдесет и седма. Сега нека направим съпоставка. Ето какво се получава: Кладенецът се намира под къщата на Пол Стивънс. И по-точно, под стаята на Дора.
— Какво ще правим сега?
— Предлагам да посетим магазина на Пол. Но не съм сигурен дали ще разреши да копаем.
— Едва ли някой ще даде с лека ръка да се копае в дома му.
— А, Том, щях да забравя! Открих в Интернет данни за болестта „Шизофрения с маниакална депресия“. Според професор Пиърс, един от най-големите психиатри в страната ни, тя е болест, при която пациентът има някаква изконна цел и се стреми с по всякакъв начин да я постигне. В това време болният на моменти изглежда все едно е психически разстроен. Ако не постигне целите си, той след време полудява напълно. Но ако ги постигне, може да живее като нормален човек, без дори да се появяват симптоми на лудост или мания. Тоест, да оздравее напълно. Мисля, че нашия приятел Хенри наистина е оздравял.
— Да, и аз така мисля, че е станало. Много интересно.
— Чичо Тревор — изненадващо се обади малкият Роби (Тревор за миг почувства силно неудобство, задето изговори тези неща пред детето), — не сте ли се запитвали защо се появяват духовете?
— Ами, питал съм се понякога? Какво ти е мнението, малкия?
— Че те се появяват на такива места, където има заровена тайна и няма как тя да се разкрие — каза със завидно самочувствие малкото дете.
Тревор погледна Том и заяви:
— Ето един бъдещ професор. Аз споделям напълно неговото мнение. А ти какво ще кажеш, „татко“? — шеговито се засмя шерифът, отърсвайки се по този начин от моментното неудобство.
— И аз така мисля. Браво, момчето ми! — Том го потупа по главата. — В света има толкова много неразкрити тайни и навярно затова се появяват духовете, които всъщност са душите на мъртвите, за да насочат вниманието върху себе си и така да се разкрият тайните им.
— А тогава защо има толкова много безследно изчезнали или незнайно къде убити? Аз не съм чул досега някое престъпление да е разкрито чрез призрак — Роби продължи с въпросите си.
— Може да има, но никой не го споменава, а и хората се плашат от тези неща. Те мислят, че всяко свръхестествено явление носи заплаха за живота и здравето им и затова бягат панически от него.