— А и ако кажеш, че си видял призрак, всеки би те помислил за луд — обади се отново Роби.
— Но ние не се уплашихме — каза Тревор и се обърна към Том — и ти и аз се втурнахме да изследваме тази загадка. Дали сме луди, Том?
— Не сме луди, просто повярвахме на сетивата си. Аз съм човек, който държи много на фамилните връзки, тоест, семейството е много важно за мен. И бих искал да науча всяка тайна, свързана с него, независимо каква опасност за живота или здравето ще ми донесе тя. А за теб — ти или си прекалено луд, или си прекалено отзивчив, защото едва ли друг би го направил. Ти си голям приятел, Тревор и аз ти благодаря за помощта. Никога няма да забравя този жест.
— Благодаря ти за откровението Том — по лицето на градоначалника се появи лека руменина, но той бързо възвърна предишното си делово изражение. — Предлагам да тръгваме към магазина на Пол.
В магазина ги посрещна едно мило момиче, което Пол наемаше като продавачка. Когато и заявиха, че търсят собственика, тя влезе в склада и след малко се появи придружавана от самия Пол Стивънс.
— Тревор, Том, Бети, здравейте. Хей, Роби. — Пол стисна ръката на хлапето. — Как сте? На какво дължа честта?
— Пол, трябва да поговорим. Имаме една молба към теб – отговори Том.
После накратко обясни искането си да изкопае кладенеца под стаята на майка му. А Тревор му каза, че на това място е заровен труп, който трябва да намерят. Разказаха му и за събитията в Гайгеровото имение и за последвалите открития. Пол ги гледаше и слушаше с интерес, но след това им отвърна:
— Не мога да направя това. Майка ми се движи трудно и не бива да позволявам да се разкопава стаята ѝ.
— Аз поемам разходите по възстановяването и ремонта. Знаете, че мога да си го позволя — опита се да го убеди Том.
— Н-не, не мога. Майка няма да го понесе.
— Все пак, в случай че размислите, може да ми се обадите. Ще ви бъда много благодарен, ако ми направите тази услуга.
— Добре Том, ще си помисля, но не обещавам.
Не искаха да го насилват. Пол най-вероятно нямаше да се подаде, ако беше подложен на натиск, освен това той можеше да се отдръпне от тях и да загубят добросъседските си отношения. Тогава не биха имали никакъв шанс да намерят кладенеца.
Имаше още един начин да открият трупа, но той щеше да отнеме много време, а и много разходи. Шансът им беше да прокопаят тунел от двора на Гайгеровото имение, който да минава под двора на Пол. Обаче трябваше да копаят чак докато достигнат мястото под стаята на Дора. Тогава вероятно работата им ще продължи два или три месеца, а можеше и повече.
Бети беше планувала да вземе Том и всички да отпътуват тази вечер, но съпругът и я убеди да останат поне още един или два дена. Искаше да свърши работата докрай, а и Роби ги увери, че вече е преодолял страха и е готов да се изправи очи в очи срещу духа.
Тази вечер в спалнята Том и Бети правиха секс, а в другата стая Роби спеше. Противно на очакванията на съпругата си, Том беше като жребец, което накара Бети да лудее от щастие, отвръщайки му с невероятна енергичност. Двамата не бяха вършили това удоволствие от няколко дена и в тях се отвори някаква стръвнишка страст. След края на сладкото мероприятие те се отпуснаха неподвижно върху матрака на широката спалня.
XI
Том беше буден и обмисляше варианти как да извади трупа от кладенеца, докато останалите спяха дълбоко. По някое време отново се извисиха звуците и ударите по металните тръби, но той само си запуши ушите да не слуша повтарящия се екот от ужасното събитие, случило се преди много години. Накрая заспа неусетно.
Бети и Роби станаха към осем. Домакинята направи закуска и кафе и с малкия ядоха. Том пък беше събуден към десет часа от грубия звук на звънеца. Чу как съпругата му отвори вратата. След това позна гласа на Пол Стивънс:
— Здрасти Бети, как сте?
— Добре Пол, тъкмо закусвахме. Заповядай.
— Благодаря. А Том къде е? Искам да поговоря с него.
— Ей сега ще го извикам. А ти Роби налей кафе на чичо Пол и му поднеси кейк.
— Добре, мамо.
Том не изчака Бети да го извика, а направо слезе долу. Бети го посрещна:
— Том, тъкмо щях да се кача, Пол те търси.
— Здравей, Том — поздрави го съседът му.
— Здравей, Пол. Какво те води насам?
— Искам да поговорим. Ще ви дам разрешение да копаете в къщата ми — гласът на мъжа бе дрезгав и слаб, изражението на лицето му — напрегнато.
Том повдигна вежди изненадан:
— Благодаря ти, Пол, много съм ти задължен.
— Трябва да поговорим, но по-добре да не е пред детето.
Роби с гримаса на негодувание напусна всекидневната, понеже и този път го игнорираха от „важните“ разговори.