Едва сега Летисия усети страх. Страх от това, което и предстоеше да преживее. Едва сега дойде в съзнание и се огледа — тя се намираше в подземието на зловещото имение, където братът на съпруга ѝ го бе убил с нейно съгласие. Обърна глава, за да се огледа — всичко зад нея беше блокирано от пламъци. Единственият изход беше напред и само напред. Отгоре се чу силен трясък от падане на греди.
Вратата на голямото помещение също се отвори сама. Летисия ставаше все по-объркана. И тази стая, която беше бившата бърлога на любимия ѝ, гореше с див пламък. Двама души говореха разпалено, гласовете им се чуваха откъм малката баня. Летисия бавно приближаваше към нея. Извиха се неистови викове за помощ. Тя знаеше чии са тези гласове, подсъзнанието ѝ подсказваше всичко. Доближи се до банята и открехна завесата. И цялата ужасна СЦЕНА на кървавото престъпление се разкри пред очите ѝ, сякаш прокълнатото минало се бе пренесло по неопределими принципи в настоящето!
Тя видя Хенри и Рандолф такива, каквито бяха на младини. Хенри, със злобен и жаден за отмъщение поглед, нанасяше УДАРИ С НОЖ по тялото на безпомощния си брат близнак, а Рандолф, целият в кръв, ревеше неистово, държейки се здраво за последните късчета живот!
Изведнъж се разнесе страховит, чудовищен ГРЪМ! Всичко за миг се покри с пламъци.
Том, Бети и Роби вече бяха далече и ходеха по тесните улици на градчето, когато проехтя взривът. Погледнаха назад, към имението — голямо огнено кълбо се носеше из въздуха. После още едно. Чу се друг взрив и стъклата на околните къщи затракаха от ударната вълна. Някои хора погледнаха през прозорците, други излязоха навън, изпаднали в недоумение или стрес. Още едно кълбо от огън, този път огромно, много по-голямо от предишните две, се възнесе в черното небе. Страховитият гърмеж и ударната вълна ги тласнаха силно напред и тримата се намериха върху паважа. Ушите им закънтяха, а мигом след това до тях се посипаха стъкла и парчета от керемиди.
Те лежаха на земята няколко минути — изтощени, капнали от умора. След малко забелязаха, че около тях се бяха насъбрали хора.
XII
Тревор и Том стояха върху руините на бившето Гайгерово имение. Зад тях бе застанала Бети, която прегръщаше Роби. Двама полицаи ходеха и оглеждаха обгорените останки.
— Навярно разбра, че при взрива една огромна отломка е паднала върху къщата на Стивънс и е разрушила стаята на Дора — каза Тревор.
— Разбрах. Тя в болница ли е сега? — попита Том.
— Да, и още има опасност за живота ѝ. Все пак мисля, че е имала късмет. Пол няма да предявява обвинение към теб, навярно се е досетил.
— А как ще обясним причините за пожара?
— Възникнал е неумишлено. Може би е гръмнала крушка. Или някой електроуред. Но няма да се измъкнеш от глобата.
— Така и предполагам — въздъхна Том.
В това време един от полицаите се провикна:
— Шерифе, елате тук!
Четиримата тръгнаха към полицаите. Когато пристигнаха, между отломките видяха изгорял труп.
— Какво по дяволите е това? — извика Том.
— Навярно не сте били сами по време на пожара. Някой е тук не е оцелял — каза единият от полицаите.
— Имало ли е още някой с вас? — обърна се Тревор към Том.
— Не, никой — отговори вместо него Бети.
Том клекна до трупа и хвана почернелия медальон.
Хрумна му идеята, че това може да е възкръсналият труп на баща му, но след като огледа по-внимателно медальона, наведе глава и зарида. Тревор го хвана за рамото.
— Това е майка ми. Незнайно как тя се е добрала дотук и е влязла по време на пожара — плачейки, изрече главата на пострадалото семейство.
— Смяташ ли, че тя го е предизвикала? — Тревор попита съчувствено.
— Не. Пожарът бе предизвикан от духа. Може би той я е извикал по някакъв начин, без знанието ни — отвърна през сълзи Том.
Той стана и направи няколко крачки назад, но се спъна в някакъв предмет. Нежна мелодия от музикална кутия зазвъня с красив екот. Звучеше част от петата симфония на Бетовен. Том поразрови почернелите отломки и извади свирещата музикална кутия, която за удивление на всички беше недокосната от пожара. Том избърса саждите и прочете стария надпис:
От Рандолф за Летисия, с много любов!
Сборището на ренесансовите сатанисти