Два дена след тази акция, белоградчишкият околийски съд осъдил двадесетте човека на смърт. Присъдата трябвало да влезе в сила на деветнадесети март.
Благодарение на мой приятел, който по това време е бил един от участващите в разследването, аз се добрах до смразяващата история на най-коварната и най-опасната сатанинска общност в Европа, а може би и в света — „Орденът на ренесансовите сатанисти“.
За основоположник на това движение се смятал италианският скулптор и художник Никола Пизани, творил през 13-ти век, който според множество исторически сведения е един от създателите на ренесанса. Голяма част от неговите картини били мрачни и зловещи, а повечето от декоративните му елементи представлявали чудовищни твари или страховити митични създания. Според неговата философия скулптурите, статуите и рисунките по стените на храмовете доближават човечеството до Великата сила, която е създател на природата. Бог и Сатаната са двете противоположности на тази сила, символизиращи доброто и злото. Никола Пизани пръв се противопоставил на католическите вярвания, много преди това да сторят Игнасиус Лойола, Улрих Цвингли, Жак Калвин и Мартин Лутер. Но неговото учение било отхвърлено и анатемосано от църквата, а стилът му обявен за богохулен и сатанински.
И въпреки всичко, този велик художник имал редица последователи. Някои от тях заимствани от неговите архитектурни форми дали тласък за развитието на ренесанса в цяла Европа. Други пък опитвали чрез скулптури на божества, чудовища и мрачни картини да достигнат до Висшите сили, създавайки множество ритуали.
Един от неговите последователи бил архитектът Карл Вирховт, който през 15 век усъвършенствал философията на Пизани и създал „Пизанския орден“, прекръстен по-късно на „Ордена на ренесансовите сатанисти“. Вирховт бил атеист и противник на Бога, като смятал, че 10-те божи заповеди са вредни и носят нещастия на хората. Той яростно отхвърлял Библията, давайки пълна свобода на мислене на всички членове на набиращият все по-голяма популярност орден. Вирховт проектирал сгради в стар ренесансов стил, като всеки детайл от тях бил взет от някоя картина или скулптура на Пизани. Дори нарекъл този стил „Пизанска архитектура“. Висшата цел на злокобния култ била сливане със Сатаната, а ритуалите, извършвани от членовете му, били жестоки и ужасяващи. По някои сведения за „Ордена на ренесансовите сатанисти“ в миналото, членовете строели мрачни храмове и здания, където чрез древни проклятия убивали и възкресявали хора, превръщайки ги по този начин във войници на Сатаната. А цялостната идея на изродената ерес била да обедини живия и мъртвия свят, дарявайки с вечен живот всички нейни последователи.
Към края на петнадесети век Карл Вирховт бил хванат, след това осъден на смърт и обесен на един от главните площади в Милано. Според непотвърдени писмени документи, малко преди да увисне на примката, Вирховт изрекъл някакви непонятни слова, нямащи общо с никой познат език, а два дена след като бил погребан, той възкръснал от гроба си, намиращ се в околностите на Милано.
В началото на шестнадесети век папа Юлий II наредил масово преследване и избиване на членове от „Пизанския орден“, но въпреки всичко сатанистите не спрели с коварната си дейност. През седемнадесети и осемнадесети век орденът бил считан за най-големият враг на християнството и на човечеството. А през деветнадесети век дейността му намаляла, заради огромните разделения на християнската църква и навлизането на другите религии в Европа. Губейки се в огромното море от различни схващания и предразсъдъци, „ренесансовите сатанисти“ се разпръснали в малки общности, действащи предимно в Източна Европа, също така в някои части на Западна Европа и в слаборазвити азиатски държави. Членовете им живеели в големи, откъснати от света манастири, наречени „Сборища на ренесансовите сатанисти“.