„Не трябва да показвам слабост! В никакъв случай!“ — помисли си пенсионираният полицай и даде повече газ.
Едната от болниците се намираше в началото на града и това го улесни доста. Той вече бе близо до нея, когато слънцето отново се показа зад плътния облачен пух и заслепи до голяма степен зрението му. Паркира колата на една тиха уличка и тръгна пеш, гледайки към земята и закривайки с ръце очите си от противната светлина. Раната го болеше неимоверно, болката сякаш прииждаше на талази към мозъка и замъгляваше още повече възприятията му.
Когато влезе в болницата и тръгна по тъмните коридори, почувства известно успокоение. Миризмата на серни съединения този път му подейства положително, за разлика от всички предишни посещения. Личният му лекар се намираше в друга, доста по-далечна болница и затова той потърси спешното отделение.
Някакъв млад стажант прегледа раната му, след което го препрати в инфекциозния отдел. Там го посрещна приятният доктор Марк Сантино, който бе познат на Бенджамин и който имаше славата на един от най-добрите лекари в града. Когато обаче видя дълбоката рана и жълтеникавата слуз по нея, сериозното му изражение се замени с объркване. Бенджамин набързо разказа за преживяването в гората.
— Кога се случи това? — започна докторът.
— Вчера. Опитах се да я промия с алкохол и йод, но нищо не стана.
— Добре, първо ще те ваксинирам против тетанус, а после и аз ще се опитам да я промия.
— Дали не трябваше да дойда още снощи? — попита Бенджамин.
— Мисля, че раната не е инфектирала — обобщи лекарят.
Сантино постави ваксината в рамото на пациента си, след това отиде до един от рафтовете и взе шишенце с прозрачна течност и парче памук. Напои памучето в течността, след което се върна и го допря леко до раната на ръката.
— Сега боли ли те?
— Не.
— Изобщо ли не чувстваш болка, или поне парене?
— Абсолютно нищо.
— Хм, странна работа.
Марк Сантино притисна по-силно памука в нараненото място. Бенджамин изохка и отдръпна силно ръката си.
— Усети ли го?
— Не. Заболя ме заради натиска.
— А парене нямаше ли?
— Никакво. Само тъпа болка като от натъртено. Докторът стана от стола, направи няколко крачки в кръг, след което отново седна. Хвана ръката на Бенджамин и я загледа продължително.
— Нещо друго усещаш ли? Някакви странични ефекти.
— Да, докторе. Тъкмо се готвех да ти кажа, че днес не можех да виждам добре на слънцето. Очите ми така и не успяха да привикнат на светлината. Никога досега не ми се е случвало нещо подобно.
Доктор Сантино се взираше в него все едно търсеше някоя голяма новина.
— Освен това и кожата ми е станала… как да го кажа… много чувствителна. Имам усещането, че лъчите на слънцето ме изгарят, все едно съм на море и съм заспал на плажа.
Лекарят ококори очи и се вторачи още по-силно в лицето на пациента си. Бенджамин почувства неудобство и тръпките на притеснението го полазиха.
— Какво има, докторе?
— Сигурен ли си, че те е ухапал вълк или чакал?
— Защо? — тази дума бившият служител на реда я процеди със слаб и сух глас, изразяващ дълбоката му несигурност.
Той отново си спомни ухапването, светещите очи на звяра, внезапното му появяване и изчезване в нищото. Дали наистина съществото бе вълк? Може би е някакво друго животно, с отровни или разнасящи зарази зъби. Бенджамин погледна към Марк Сантино, който все така се взираше със зорките си очи в него и чакаше отговор.
— Не, докторе, не съм сигурен — каза тихо Бенджамин и въздъхна.
Лекарят отново стана, обиколи масичката с премерени стъпки и пак се върна на мястото си.
— Тогава какво мислиш, че е било, ако не е вълк?
— Не зная, не го видях добре. Има ли животни, които причиняват такива инфекции?
— Всеки хищник би могъл да причини инфекция, но не и такава рана. Мисля, че при теб имаме отравяне. Но някак си е нелогично. Извинявай Бен, просто за пръв път попадам на такава рана и все още не мога да намеря обяснение от какво би могло да е причинена. Освен това изглеждаш отслабнал, пребледнял и изпит, а те помня, че само преди няколко дена имаше нормален вид. Ще ти инжектирам и серум, а после искам да я видя на рентген.