Выбрать главу

Гласът му от дрезгав сега бе станал налудничав, а зениците на очите му се движеха напосоки като в пристъп на делириум.

— Само се успокойте, господин Бърнстейн, ще оправим всичко. Искам тези изследвания, за да се убедя в това…

— И ВИЕ ЛИ СТЕ ЛЪЖЕЦ КАТО ОНЯ САНТИНО? — на Бенджамин му се прииска да разкъса на парчета този проклетник, но някаква незнайна сила го удържа.

Импулсът изчезна така рязко, както бе дошъл. Изражението му отново придоби нормален, дори летаргичен вид.

— Успокоихте ли се вече? — лекарят пръв наруши няколкосекундното мълчание.

— Мисля, че да.

— Правя тези изследвания, за да съм сигурен в лечението, което ще предприема. Разбирате ли ме, господин Бърнстейн, не желая да ви предписвам неща, които няма да са ви от полза.

— Разбирам ви добре, доктор Баденхарт.

— В такъв случай смятам, че е време да започваме. Последвайте господин Чуин, той ще ви съпроводи по кабинетите.

След като минаха през различните кабинети, Бенджамин и Лий Чуин се върнаха при доктор Клаус Баденхарт, който им предложи да изпият по кафе, докато чакат резултатите.

Когато полицаят допря чашата със силната напитка до устните си и усети кофеиновия аромат, изпита остра погнуса. Той смръщи вежди и върна чашата на масата.

— Какво има, господин Бърнстейн?

— И аз не зная. По принцип пия много кафе, но от онзи инцидент всичко ми се струва гадно и безвкусно.

— Ял ли сте нещо от тогава?

— Почти нищо — слабият глас на пациента вече витаеше около границата на изтощението, — след колко време ще бъдат готови резултатите?

— Поисках бързи изследвания и до два-три часа ще бъдат готови.

Бенджамин прекара тези часове в полусън, подпрян на една малка масичка, служеща за багаж. По някое време в кабинета влезе възрастен лекар, който носеше папката с резултатите. Той погледна плахо Бенджамин, а след това се обърна към Клаус Баденхарт:

— Ела отвън за малко.

Докторът стана от стола и тръгна към вратата.

Бенджамин реши да го последва, но възрастният го спря с ръка:

— Вие почакайте тук.

След няколко минути Баденхарт влезе силно притеснен. Седна на масичката срещу Бенджамин и го загледа странно.

— Какво има, докторе?

Клаус Баденхард постави папката на масата, извади от нея три листа, изсумтя многозначително, после погледна пациента си право в очите и започна:

— Изследванията ви са готови. Ще ви ги предам най-образно, макар че има някои доста смущаващи факти.

Лекарят взе един лист и започна:

— Ето кръвната проба. Вижте тук, това е диференциалната кръвна картина, показваща броя на левкоцитите — белите кръвни телца, които от своя страна се делят на гранулоцити и агранулоцити. Броят на всички тези телца е нормален.

След това обърна листа.

— А ето го и съдържанието на хемоглобина — този, който пренася кислорода и въглеродния диоксид. Концентрацията му в кръвта също е нормална, което означава, че вие нямате анемия.

— В такъв случай какво се случва с мен, докторе?

— Момент, ще ви обясня — той взе друг лист и се загледа замислено в него. — Ето това е най-смущаващото — картината на тромбоцитите. И макар че кръвта бе взета в епруветка, за да се намали бързото ѝ съсирване, тук се вижда, че голяма част от тромбоцитите вече са се разпаднали.

Бенджамин слушаше безмълвно доктора, а той извади друг лист, на който имаше снимки от микроскоп.

— Сега погледнете тази снимка, правена две-три минути след като сте дали кръв. Вижда се една стабилна мрежа от кръвни нишки с бели и червени кръвни телца по цепнатините, което е характерно за съсирена кръв.

— Съсирена кръв ли?

— Разгледайте обаче другата снимка, тя също е от вашата кръв. На нея са показани малки оформящи се елементи около течност. Това е кръв, току-що започнала да се съсирва, което всъщност е нещо нормално. Но предишната снимка…

— ДОКТОРЕ, АКО ОБИЧАТЕ, ГОВОРЕТЕ МИ НА ПО-РАЗБИРАЕМ ЕЗИК!

— Добре, добре, искам да кажа, че част от кръвта ви се съсирва още в организма. Макар че размерите на съсиреците са малки и няма опасност да се образува тромб. Тоест, кръвта ви се разпада.

— Разпада се в организма ми?! Това какво ще рече?

— Трябва да ви покажа и резултата от кожните изследвания и тогава ще ви обясня всичко — добиващият все по-притеснен вид доктор извади друг лист, където имаше няколко снимки, схеми и формули.

— Ето, погледнете. Кожата губи цвета и устойчивостта си към светлината, защото кожният пигмент, наречен меланин, се разпада безвъзвратно. Това разпадане води също до засилване чувствителността на зрението и до евентуална слепота.