Выбрать главу

След като изяде постната вечеря и изпи бирата, той легна на дивана и включи телевизора. По един от каналите даваха стар каубойски филм, който Бенджамин бе гледал отдавна. Тогава филмът му се стори интересен и той реши да го изгледа отново. След малко обаче очите му взеха да се затварят и тялото му пожела да се слее със съня. Последното, което си помисли бе, че откакто го ухапа оня звяр, започна често да му се доспива.

* * *

Събуждайки се върху мекия диван, той видя на екрана да текат финалните надписи на филма. Светлината от телевизора сякаш беше боядисала всяка част от стаята в сребристосиво, а контурите на прозореца едва се различаваха със своя синкав оттенък.

Бенджамин знаеше, че луната е изгряла на небето. Чувстваше нейното влияние, нейната живото даряваща сила. Стана и се запъти към двора.

Когато усети лунните лъчи върху тялото си, се почувства така, сякаш ще излети. Окрилен от неведом тласък, той ликуваше като победител, като завоевател… като Въплъщение на сатаната!

Гледа дълго небесното светило — толкова дълго, че всичко извън светещия диск бе заприличало на огромен лъчист ореол. Злобни и покварени мисли минаха тутакси през главата му, едно внезапно просветление се появи като мълния в неговите мисли.

„ВИНОВНИ“!

Всички бяха виновни за неговото състояние и трябва да си получат заслуженото. Бенджамин имаше цялата сила на земята и щеше да я използва срещу мерзавците.

„ВИНОВНИ“!…

Той бе страдал заради тях, бе преживял истински кошмар, защото никой не взе на сериозно болестта му.

Къщата на Кристина се намираше наблизо, само на около петдесетина метра от неговата. Старицата също бе от виновните! Вълча усмивка се появи по лицето на Бенджамин, в очите му засия лукава искрица. Той нададе свиреп вой, наподобяващ воя на вълк единак, и тръгна с тежка тромава походка в нейната посока.

Не се любуваше на красивата природна гледка, добила еднородния сивкав цвят на лунните лъчи, не се одухотворяваше от лиричния повей на слабия ветрец, полюшващ с нежните си ласки короните на дърветата. Той бе погълнат единствено от пагубната жажда за смърт.

Почука силно по дървената врата на притихналата в нощната тъма къща. В другия миг един от горните прозорци светна и се чуха равномерни стъпки. След малко резето от другата страна изщрака, ключалката се врътна, бравата помръдна надолу и вратата се открехна. Пред него стоеше профилът на Кристина, затъмнен от силната светлина на електрическа лампа, идваща зад нея.

— Здравей, Бенджамин! — в гласа ѝ имаше едновременно учудване, удивление и страх.

— Здравей, Кристина — отговори Бенджамин с тежък нисък тембър, поразително наподобяващ ръмжене на трактор със спукан ауспух.

Преди жената да каже каквото и да е, той я хвана за гушата със здравите си ръце и стисна с всичка сила. Тя впи нокти в ръцете на полицая, но той не разхлаби хватката си. От гърлото на старицата заизлизаха променливи стенещи звуци, показващи пълната ѝ безпомощност да се бори за живота си. След малко тялото се завихри в лудешки танц, а ръцете заудряха с невероятна сила главата и рамената на Бенджамин. Спасителният инстинкт, последният коз на клетницата, изригваше с нечувана мощ от слабото ѝ тяло, стоварвайки цялата си ярост върху свирепия нападател.

Но потенциалът на бе много по-голям. Той усили още захвата на ръцете си и вече стягаше гушата на жената като примка на бесило. Тя намали драстично мощта на ударите, които сега приличаха на леки погалвания, след това бавно започна да се свлича по касата на вратата и накрая тупна безчувствено на земята.

Бенджамин не престана с пъкленото си дело. Той се наведе над трупа, натисна яростно с два пръста шията и я раздра. Алено червена артериална кръв бликна като гейзер от тънкия ѝ врат и боядиса с грозна краска циментовия праг на пода. Плътни балончета се появяваха и изчезваха редом с изтичащата кръв, и така отразяваха отчаяните хрипове на жертвата. Ръцете и краката ѝ заръкомахаха нецеленасочено, а тялото ѝ се разтресе спазматично от остатъчни предсмъртни конвулсии.

Силата на Бенджамин бе грамадна, титанична, исполинска, а агресията му — неистова, свирепа, безкомпромисна! С победоносен рев той бръкна под слънчевия сплит на Кристина, проби с привидна лекота кожата и извади сърцето ѝ, което все още туптеше и изтласкваше на талази кръвта, предназначена да снабдява току-що разкъсаните ѝ кръвоносни съдове. Сетне доближи сърдечния орган до устата си и започна да пие от жизненоважната течност, която тутакси го дари с още енергия.