Когато изсмука и последната капка кръв, той захвърли сърцето настрани и клекна до убитата жена. Под гърдите ѝ зееше огромна дупка, пълна с прясна кръв, която всеки момент щеше да се съсири. Бенджамин се наведе над тъмния отвор и засмука жадно. Яростният му рев се бе превърнал в грухтящ стон, изразяващ някакво уродливо задоволство. Звярът ликуваше, окрилен от безконечното удоволствие, последвало това варварско светотатство.
„ВИНОВНА!“
Тази дума отново се появи в лишеното от здрав разум съзнание на Бенджамин и го накара спре за миг. Налудничавите мисли трескаво се въртяха в помътнелия мозък, давайки му все по-безумни идеи. Той реши, че трябва да се изгаври по най-долния начин с все още кървящия труп.
Разкъса всичките му дрехи, след което го вдигна с вещина, пренесе го до дървената барака зад къщата и го закачи за гърба на една от големите куки за месо.
„ВИНОВНА!“
Бръкна с лявата ръка в дупката на шията, а с дясната хвана главата и я наклони рязко назад, чупейки врата на клетата жена. После взе голяма и дебела тояга и я набута в аналния ѝ отвор, а накрая вдигна една мръсна маратонка, небрежно захвърлена в някакви цветя и злобно я напъха в зейналата ѝ уста.
Сладострастни вълни на изродена гордост преминаха по тялото му и той се закикоти зловещо, сякаш се подиграваше на неестествено разположения труп.
Кристина бе първата виновна, изтърпяла своето наказание. Имаше още хора, чакащи своя ред; още провинили се, които трябва да получат възмездието си. Защото светът се нуждае от ред, справедливост и сила. А силните винаги ще побеждават.
Бенджамин остави оскверненото тяло и тръгна бавно по пътеката, водеща към неговата вила. Беше щастлив, удовлетворен. Луната се движеше по своята невидима диря, като бавно и неусетно достигаше върха на планината, която скоро щеше да я погълне. Тази нощ Бенджамин ще заспи спокойно — много по-спокойно от предишните си нощи.
Страхът
Слънцето огря с топлите утринни лъчи лицето на Бенджамин и той се събуди. Не помнеше какво бе сънувал, но усмивката по лицето му даваше предпоставка за добро настроение. Съсредоточи поглед върху пострадалата си ръка и с удовлетворение видя, че раната беше доста по-малка, а на мястото на грозната бразда сега се бе образувала кафява коричка.
В един миг усмивката му застина на лицето, а тялото му се вцепени! Той изведнъж си спомни какво бе направил предната вечер.
Искаше му се това да е било поредното кошмарно съновидение, надяваше се болното негово съзнание отново да му е спретнало номер, но споменът бе прекалено бистър, подробен, реален. Настроението му се срина, а въображението му трескаво процеждаше причините за този негов крах. Той бе убил Кристина, защото според неговите побъркани мисли тя бе една от виновните за страданието му. Това не беше вярно, Кристина не бе виновна, виновно бе неговото подсъзнание, приело доста лековерно безумната идея, виновно бе и чудовището от гората, причинило му всичките нещастия.
„Убиец“ — думата звучеше грубо и недостойно, имаше прекалено вулгарен привкус. В цялостната си полицейска кариера той се бе срещал с най-различни убийци — от неволни грешници до брутални злодеи, но всички те носеха със себе си едно и също проклятие — „причинители на смърт“. И поради този факт те биваха низвергнати от обществото, което по неписани принципи ги определяше като най-некачествения продукт от фабриката на живота. А снощи Бенджамин стана част от този продукт, дори зае достойно место в редиците на „низшата“ класа.
Защото той не само уби клетата жена, той се изгаври с трупа ѝ по изключително гнусен начин, сякаш бе най-закоравелият сериен убиец.
Може би наистина се бе превърнал в звяр. Навярно нещото в гората го бе заразило и сега той се пържеше в пъклената клада на вампиризма. Спомни си действието на кръвта върху тялото му — то можеше да се сравнява с чувството, което изпитва много гладен човек при поемането, на вкусна храна или пък изтощен от горещина работник, изпиващ първата си глътка студена бира. Това бе усещане за душевно удовлетворение, незабравимо и несравнимо с нищо друго, отпускащо и опияняващо като красив любовен трепет. Защото бе „вампир“, а вампирите обичат кръвта. Той бе убил жената, понеже се намираше под ЧУЖДО влияние!
Бенджамин стана от леглото и седна върху мек и удобен стол. Едва тогава силата на това, което бе сторил, го връхлетя с ударната мощ на торнадо. Той беше причинил смъртта на невинна жертва по възможно най-зверския начин! Когато открият трупа ѝ, всички ще търсят убиец-психопат, и накрая ще попаднат на него, защото той бе един от съседите ѝ, а и отпечатъците му са пръснати навсякъде. Бе готов да се предаде на полицията, знаеше, че това е единственото правилното решение в случая, но когато в ума му се появиха образите на любимите същества — Шона, Кейт и Мари, той разбра, че няма да го направи. Поне не толкова бързо. Как ли щяха да се чувстват тези малки деца, щом осъзнаят, че баща им е коварен убиец? Как ли щяха да ги възприемат в училище? Какво ли би се случило с Шона, когато всички в обкръжението ѝ разберат за бруталното престъпление, извършено от нейния съпруг?