Освен това, бившите му колеги и многобройни приятели щяха да бъдат потресени, защото всеки го познаваше като невероятно спокоен, уравновесен човек, вършещ много стриктно задълженията си.
Трябваше да отиде в къщата на Кристина и да скрие трупа ѝ! Знаеше, че обиграните злосторници никога не се връщат на местопрестъплението, но за момента той нямаше друга алтернатива.
Стана и с бързи крачки тръгна към дома на Кристина Тейлър.
По пътя съвестта му заговори. Дори и да скрие трупа до неговото пълно изгниване, той щеше да чувства вина до края на живота си. Отнемането на живот винаги рефлектира по един или друг начин върху съзнанието на убиеца, най-вече ако той е нормален човек, променя начина на разсъждение и възприятията му, увеличава чувствителността и уязвимостта му, понижава самочувствието му. Образът на убития често се явява като неканен пратеник в сънищата му, често го спохожда в мислите му, втълпявайки със своето невидимо присъствие усещането за нечовешки грях. А той бе спрял тази невинна жена от живота, бе прекъснал невидимата нишка на съществуването ѝ. Тя, като всеки нормален човек на тази земя, имаше мечти и копнежи, имаше свои хора, които я обичаха и които тя обичаше, имаше роднини или приятели и те щяха да страдат по нея. Той се спря, като все още се двоумеше дали да не остави нещата такива, каквито са или да свърши докрай своята работа. Лошата идея обаче надделя и Бенджамин отново тръгна по своя път.
Лъчите на жаркото слънце внезапно замрежиха погледа му, болката в главата му отново се появи под формата на тъпо пулсиране. Силата, получена от кръвта, бавно отлиташе и даваше терен на познатото болезнено неразположение.
Още по-тревожни мисли запрепускаха в главата на бившия полицай. Ами ако злото въздействие се появи отново и той убие друг човек? Ако създанието, вселило се в него, продължи да му внушава мисли за убийства? Бенджамин бе сигурен, че НЕЩО е влязло в неговия мозък и го е тласнало към извратеното дело.
Той никога не си бе представял, че ще стигне дотук. Дори ако преди няколко дена някой силен гадател му бе предрекъл това събитие, той щеше да му се изсмее. Тъй като Бенджамин Бърнстейн бе градил и усъвършенствал своя уравновесен характер в продължение на много години, доразвивайки го непрекъснато с течение на живота. В работата му справедливостта се извисяваше над всичко останало, а в живота позитивното мислене и благоприятната атмосфера бяха на първо място. Когато се пенсионира, той беше постигнал всичко, представяше си бъдещето във вилата, седнал на верандата отпред и наслаждаващ се на прекрасната зеленина. Това щеше да е апогеят, изхождащ от цялостната градивна ниша на нрава му, плетена с преждата на многобройни проблеми, загуби и лоши моменти, дали му необходимите устойчивост и твърдост. Той желаеше този миг, копнееше за него в последните няколко години, искаше го с цялото си същество и с цялото си съзнание, вярваше истински в него.
Но сега всички негови мечти бяха тотално съкрушени. Видя как животът му рухва безвъзвратно, как създаденият от него подреден свят се стопява бавно и мъчително.
Когато пристигна във вилата на Кристина Тейлър, той установи, че никой не бе идвал. Следователно трупът трябваше да виси, закачен на куката с килната назад глава, с огромна зееща дупка под гърдите.
Бенджамин добре съзнаваше какво бе сторил и какво щеше да види до кошарата, но когато пред очите му се появи обезобразеното и поругано тяло на жертвата, той едва не припадна от погнуса. Маратонката бе паднала от устата, която зееше неестествено широко, но тоягата все още стърчеше като телевизионна антена от задните ѝ части. Дупката до слънчевия сплит бе почерняла, заради втвърдилата се кръв по нея, а тази на шията беше запълнена със съсухрен съсирек като стара рана. На гърба, около мястото, където бе закачена куката, също имаше малки ивици изсъхнала кръв. Слънцето вече напичаше безмилостно и около мъртвото тяло се усещаше слабата възкисела миризма на гниещо месо.
Бенджамин се огледа за случайни минувачи и когато установи, че няма такива, се зае с противната задача. С изражение на отвращение хвана тежкото вдървено туловище, бавно го откачи от куката и го постави на земята. След това влезе в къщата и след малко излезе с някакви стари вестници и бутилка зехтин. Поля жената със зехтина, сетне я покри цялата с вестниците, извади запалка от джоба си и запали хартията. Пламъкът горя спокойно, но при допира с мазната повърхност, той изгасна. Бенджамин взе парче вестник, сгъна го на няколко ката̀ и го подпали. Огънят се надигна, увеличавайки рязко размерите си, но когато бившият полицай го допря до пропитата със зехтин хартия, тя отново не пожела да се възпламени. Държеше така около две минути и тъкмо бе решил да се откаже и да търси друго решение на проблема, когато изведнъж под ръката му лумна огромен синкав пламък, който светкавично се разпростря навсякъде и след секунди тялото на клетницата гореше с агресивен огън. Следите от престъплението бавно се стопяваха и изгаряха заедно с кожата и дрехите на убитата жена.