Искаше да отиде в гората! Нужно бе да го направи! Съзнаваше, че ако загуби битката, това ще е неминуема катастрофа за него, в която смъртта би била най-доброто избавление. Но ако спечелеше, той щеше да възвърне предишното си състояние и може би да оздравее. Трябваше да рискува всичко! Вярваше в Бог и знаеше, че в Божия свят доброто винаги побеждава злото. Вярваше, че с Божията помощ той ще победи Въплъщението на сатаната.
Бенджамин излезе от вилата и въпреки дъжда решително тръгна към прокълнатото място.
Достигайки до гората, той спря и се загледа към мрачната ѝ паст, образувана от многобройните сенки на дърветата. Мокрите дъждовни капки, които падаха в лицето му, охладиха с ледена свежест бурните страсти, напиращи в него и разумни мисли окупираха мозъка му. Защото ТОЙ НЕ БЕ ГОТОВ ЗА БИТКА! Той нямаше никакви пособия и принадлежности, като сребърни куршуми, чесън и светена вода, които според вярванията можеха да прогонят злите сили. С голи ръце схватката би била обречена на неуспех.
Бледа мъгла, наподобяваща мек пух обхващаше горните слоеве на гората и им придаваше неподправена, приказна красота. Дъждът, който сега се бе ограничил до ситни капчици, издаваше лек еднотипен шум, а силата на тук-там появяващите се светкавици и гръмотевици намаляваше постепенно, показвайки наближаващия край на лошото време. На небето облаците лека-полека се разкъсваха и осигуряваха трасе на все по-напиращата слънчева светлина.
Обърна се и с леки крачки започна да се отдалечава от мрачния лес. По пътя си мислеше как би могъл да тръгне толкова смело към опасността, без оръжия и без подготовка. Той никога не бе постъпвал така. В полицейската му работа трябваше да бъде готов за всичко — така го бе научила практиката, така го бе научил животът.
Но ето, че той бе поел сляпо по пътя към неизвестността.
Или нещо го бе накарало? Същото нещо, което го накара да убие по зверски начин Кристина Тейлър. А сега отново го бе вързало с невидимите си въжета го теглеше към гората и към себе си. Бенджамин стисна главата си с ръце. Изпита желание да закрещи гласно и свирепо, да изпусне парата на огромното количество отрицателна енергия, събрана в него. Но вместо това той задиша тежко, тъпчейки по този начин огъня, идващ от плачещата му душа.
След като влезе в жилището си, Бенджамин видя през прозореца, че слънцето бе пробило облаците и успоредните снопове лъчи навлизаха в разреждащата се мъгла. Отстрани горделиво се ширеше дъгата, завзела небосвода с красивите си многоцветни спектрални линии и своята грациозна извивка. Настроението му започна да се покачва, отрицателните мисли бавно заотстъпиха на увереността. Той бръкна в един джоб на ризата си и от там извади ключовете на автомобила. Трябваше да отиде до града и да купи всичко необходимо за битката в гората, след това да се разходи до някоя библиотека или зала с Интернет, за да потърси материали за злочестата гора. Искаше също да намери свещеник-екзорсист, който да прогони необуздания дух в него. Бенджамин бе от хората, които трудно се предават и приемат пораженията. Той щеше се бори с всички средства за спасението си. Иначе нямаше да бъде Бенджамин Бърнстейн!
Когато обаче излезе навън, той отново усети горещината на слънчевите лъчи. Очите му се заслепиха от светлината и внезапно появилата се болка раздра мозъка му. Със сетни усилия, опипвайки предметите в близост, той се прибра вътре. Нервите му отново не издържаха и той затвори с трясък външната врата. Всичко започваше отново.
Взе телефона си и набра номера на Тим Стоун. Таксиметровият шофьор вдигна почти веднага.
— Здравей, аз съм Бенджамин.
— Зная. Мога да дойда до двадесетина минути, защото имам клиент.
— Окей, след двадесет минути ще те чакам отвън.
Бенджамин бе облякъл новия си костюм, който купи за пенсионирането. В дясната ръка държеше остър нож, а очите му бяха присвити от лукавост, презрение и вътрешна злоба.