Ножът се заби яростно в рамото на таксиджията, като дори костите му изщракаха със звук, наподобяващ чупене на съчки! Кръвта започна да се стича под формата на тъмночервени поточета, сформиращи се около лакираната дървена дръжка на острия предмет.
Тим Стоун гледа озадачено около секунда, след което бързо хвана ножа и опита да го дръпне, но в този момент очевидно внезапната болка го сряза, защото той изкрещя панически.
Това, което таксиджията не успя да стори, го направи страдащият от „вампиризъм“ бивш полицай. Той хвана ножа за дръжката и го извади с нечовешка енергичност, след което с острието проби горната част на гърдите. После отново го извади и го заби… и отново… и отново… Тим Стоун отчаяно опитваше да се съпротивлява с ръце, но силата на нападателя бе грамадна, нечувана и свирепа, сякаш срещу него не стоеше възрастен мъж, а слабо дете.
Един от ударите попадна в средата на гърдите и прониза сърцето на шофьора. Ръцете му тутакси се отпуснаха върху меката седалка, главата му се килна назад и се удари безчувствено в стъклото, а гъстата червена течност на живота опръска ръцете и дрехите на Бенджамин.
Убиецът се хвърли върху агонизиращото тяло, наведе глава към бликащата кръв и започна да я пие жадно.
От гърлото на смъртника заизлизаха слаби стенания. Кръвта от гърдите започна да се смесва с въздуха на последните издихания. Тялото се размърда, обзето от предсмъртни конвулсии. Наоколо се разнесе миризма на урина и изпражнения. Бенджамин се изправи и погледна трупа на Тим Стоун, който бе заел скована мъртвешка поза. Жадно се захили, все едно беше извършил подвиг, обърна се бавно и се приплъзна към задната седалка, откъдето взе чантата. Усещаше стягане по кожата на лицето и ръцете заради полепналата по тях съсирващата се кръв, чувстваше по тялото си тежките подгизнали дрехи, които все едно бяха направени от груба дочена материя. Бавно отвори вратата и тръгна към къщата със самоуверени крачки. Хвърли небрежно чантата в двора, след което отново се върна при колата с трупа.
Луната бе скрита от слой облаци, но той усещаше незримото ѝ присъствие. Могъществото, което го бе завладяло, му даваше изключителна якост, той чувстваше себе си като божество, като исполин, като непобедим! Можеше да прави всичко, което поиска и ТРЯБВАШЕ да го прави!
Отвори яростно предната врата. Тялото на умрелия се свлече на земята. Бенджамин го хвана и го вдигна над главата си така, все едно вдигаше леко перце. От гърлото му се извиси силен оглушителен вой, наподобяващ рев на тигър или лъв.
Той звучно ликуваше, хванал в ръце жертвата си. Мислите му бяха насочени към силата, даваща му воля и материализираща се в агресия. Някаква внезапна искра премина през него и го осени с идея! Той трябваше да провери дали се намира под чуждо влияние. Напрегна мозъка си, за да усети някакво външно въздействие. Не успя. Това бе самият той — същият, който днес сутринта проклинаше съдбата си. Но сега наблюдаваше всичко под много по-различен ъгъл. Сега беше разярен, а сутринта беше спокоен. Сега беше велик, а сутринта беше нищожество. Сега беше силен, а сутринта беше слаб. ТОВА БЕ РАЗЛИКАТА, ЕДИНСТВЕНО И САМО ТОВА!
Никой друг не бе ВИНОВЕН, освен глупака в ръцете му, когото бе убил преди минути! ЗАЩОТО ВСИЧКИ ГЛУПАЦИ СА ВИНОВНИ И СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ ТЯХ! Това бе единствената и най-правилна логика, най-висшето мото на силните, изконната същност на „великия“ прогрес!
Бенджамин още виеше като подивял, вече чуваше воя, прииждащ от глъбините на гърлото му в най-пълната си степен. Преди малко, когато бе вникнал дълбоко в съзнанието си, този вой бе останал далеч и се бе слял с тишината на мислите му, но сега, щом отново навлезе в реалността, гласът едва не му спука тъпанчетата.
Отново бе изпаднал в умопомрачение, гневът му бе толкова всепоглъщащ, че той бясно хвърли мъртвеца към автомобила. Чу се глух тропот, тялото се плъзна по вратата, оставяйки тъмна диря по нея, и беззвучно се строполи на тревата.
След това той вдигна трупа за краката, замахна с него и удари главата му в близкия дънер (захватката му бе толкова здрава, че усети как с пръстите си проби плътта на мъртвия, а при самия замах се чуха изщракванията на чупещи се стави и кокали). После пак… и пак… и пак… докато главата не придоби неправилни очертания.