Крайслерът спря пред масивния портал и семейството влезе в двора, а после и в къщата. Първоначалното впечатление на Бети беше, че вътре е доста неуютно и негостоприемно, понеже отвсякъде лъхаше студенина. Улавяше се миризма на мухъл, на старост. Роби също сви вежди.
— Спокойно — ведро изрече Том, видял не особено доволните погледи на Роби и Бети, — само ще почистим, ще пооправим и къщата ще светне.
След това пренесоха багажа. Имаше четири стаи, за които майсторите се бяха погрижили и които бяха в добро състояние. И четирите бяха на втория етаж. Том и Бети си избраха голямата спалня, а Роби — по-малката съседна стая. Двете бяха близо до стълбищата към таванските стаи и към огромната всекидневна. Вече се стъмваше и тримата новодомци решиха да се изкъпят в старата баня, а след това да поспят. На другия ден трябваше да започнат масово почистване и боядисване на всички помещения.
Спаха дълбоко, непробудно. Когато станаха на другата сутрин се почувстваха бодри и отпочинали. Голяма заслуга за това имаше и чистият въздух в градчето. Въпреки странното усещане за старост и разложение, тази миризма не беше тежка като смога над Лос Анжелис. Още от рано се заловиха за работа.
Том намери отвън голяма стълба и зачисти високите стени на всекидневната, а Бети започна стаите на първия етаж. Роби също искаше да действа и захвана някои от стаите горе. Всички работеха усърдно и до обяд Бети беше изчистила пет стаи, Том — цялата всекидневна, а Роби по свое желание избърса едно от малките помещения на горния етаж. Към пет следобед бяха готови със задачите си. Уморени от работата, те седнаха да отпочинат, като Бети направи две кафета и мляко с какао за детето, и членовете на семейство Гайгер седнаха на масата да обсъдят отминалия ден.
В разгара на разговора се случи нещо интересно. Голямата кана, в която беше млякото с какао на Роби, започна да се клати без никаква външна намеса! След това падна върху масата и течността се разля. И тримата загледаха смаяни съборената кана.
— Мамо, призрак! — обади се Роби. — Виж как каната падна сама.
Бети погледна Том, който каза:
— Какво толкова има? Може да е имало леко земетресение. Никакви призраци няма тук, призраци не съществуват. Колко пъти трябва да ти го казвам, момчето ми?
— Най-добре е да изчистя масата — отвърна Бети, след което веднага се зае с работата, за да прикрие смущението си.
Бети бе неспокойна. Нещо тук не беше както трябва. Тя си спомни думите на лудата жена, странните погледи на хората, историите с духове, свързани с къщата. Може би щеше да ги подмине и да ги хвърли в кошчето на душата си, ако преди малко каната с какаото не бе паднала сама. Тя не вярваше в истории за духове, но тук нещо не беше наред. В студената къща имаше тягостно усещане, увиснало във въздуха, пропито в атмосферата, завладяло цялата околна природа.
Един огромен портрет във всекидневната, на който беше изобразен Рандолф Гайгер като млад, я ужасяваше изключително много. Когато по-късно сподели опасенията си с Том, той ѝ отговори, че все още са изморени от настаняването — чистене, пренасяне, пътуване — и за това гледат с такива очи. Обеща ѝ, че на другия ден всичко ще премине.
Вечерята беше в осем. Бети бе направила патешко филе с картофи и всички поемаха храната равнодушно. Чувстваха се много изтощени от уморителния ден. Навън духаше силен вятър, облаци бяха затъмнили небето. В далечината отекваха гръмотевици, което беше предпоставка за приближаваща буря.
Изведнъж се чу звук. Представляваше нещо между пищене, свистене и свирене. Всички замръзнаха, а Роби дори зяпна в трескаво очакване.
— Том! — извика Бети стресната. — Какво е това?
— Не знам, сега ще проверя.
— Това е дух! — отсече Роби, но Том го погледна ядосано.
— Казах ти, че има нещо в къщата — каза Бети.
— И ти започваш да хленчиш като Роби — скастри я Том. — Ей сега ще видя какво се случва.
Стана и тръгна към голямата стълба. Свиренето продължаваше, Бети стоеше неподвижна, като че ли тялото ѝ бе сковано. Роби гледаше към баща си, който с привидно спокойствие се качи по стълбата и тръгна по малкия вътрешен парапет, опирайки се на стената. След малко се спря, протегна ръка и помести нещо в горната част на един прозорец. Звукът моментално спря. Том се върна до стълбата, слезе долу и дойде усмихнат на масата: