Пълната месечина се бе показала между облаците и осветяваше всичко с невероятно ярката си светлина. Тим Стоун лежеше мъртъв на земята, заел необичайна изкривена форма, на фона на лунните лъчи странно хлътналата му глава имаше цвят, вариращ по всички нюанси на сиво-виолетовото, а от устата му извираше лигава смес между парчета кръв и слюнка. Бенджамин застана прав над убития, гледайки го с огромно презрение и несравнима по своите показатели гордост. Грозна усмивка, придружена със злъчен кикот, се появи на лицето му.
Тим Стоун бе вторият виновен, получил справедливото си наказание, вторият слабак, доведен до заслужения си край.
„Дали на другия ден, когато се събудиш, съвестта ти пак ще те гризе като миналия път?“ — заговори далечният вътрешен глас на добродетелта.
„Едва ли — бе отговорът на останалите гласове. — Съвестта не е нищо друго, освен безпредметно чувство на вина, характерно за глупаците. Съвестта прави хората уязвими, страхливи, слаби и покорни, а ти си неприкосновен, смел, силен и непокорен!“
„Убиец“ — провикна се отново онзи далечен глас, глух и отслабнал, като последната реч на умиращ.
„Не убиец, а ПРЕЧИСТИТЕЛ — отвърнаха множеството опорни «личности» на, обзетото от възбуда, негово съзнание. — Точно така — пречистител, спасител на рационалното, повелител на реда и хармонията!“
Вдигна глава и погледна към яркия земен спътник, който му отвръщаше с мощна енергийна аура. Сякаш луната бе отражение на неговата същност, диригент на неговата рапсодия, водач на неговата армия. Защото вампирите, въплъщенията на сатаната и всички други сатанински твари са ЗАВИСИМИ ОТ ФАЗИТЕ НА НЕЙНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ! Луната — тази видимо малка сияеща частица в небесния всемир — бе събрала в себе си цялата сила на света, достатъчна едновременно да го пресътвори и унищожи.
„Трябва да се скрият следите на престъплението!“ — отново се обади разумното „аз“.
„Този път си прав, може би ще е забавно“ — отговориха и другите гласове, послушали го за пръв път през времето на този спектакъл.
Бенджамин грабна трупа и го хвърли в колата, след това влезе в нея, запали мотора и зави по каменната пътека. На едно място — точно където остри варовикови скали образуваха голяма и почти отвесна падина — Бенджамин спря. Хвана тялото и го постави на шофьорското място, а той самият излезе навън. После се наведе през отворената врата, разхлаби ръчната спирачка и автомобилът пое надолу, към бездната. Извиси се страховит стържещ звук от острия допир между металната конструкция и скалите. Веднага след това се разнесе оглушителен взрив, придружен от мигновен и ярък оранжев проблясък.
Той наблюдаваше с усмивка светлинно-звуковото представление. Тим Стоун, заедно с таксиметровия си автомобил, вече бяха заличени от лицето на земята.
След като околността отново потъна в тъмнина, Бенджамин се обърна и тръгна пеша към вилата. И сега чувстваше с всички брънки на душата си удовлетворението от добре свършената работа и постигнатата цел.
„Въплъщението на сатаната“
Събуди се с усещане за леко неразположение. Този път събитията от миналата нощ го връхлетяха почти веднага. Можеше да си спомни абсолютно всичко, с най-подробните детайли, но осъзна, че не иска да го прави. Все пак, противно на неговите желания, спомените сами започнаха да прииждат.
Всичко стана прекалено сложно, прекалено голямо като мащаби. „Убиец!“ Той бе убиец, а не пречистител, както си мислеше снощи. Сега бе съвестен и покорен, като човешко същество, а не зловещ и силен, като вампир.
Колкото и да не искаше, злочестите излази от най-закътаните тайни на паметта му си проправиха пъртина между хаоса от мисли. Спомни си, че снощи бе усетил миризмата на страха, която великата му ярост бе игнорирала като нещо незначимо, но сега тази миризма лека-полека изплуваше на повърхността. Защо пък миризмата на страха? Защото страхът е нормалната реакция на организма в случай на потенциална опасност, характерна за всяко човешко същество. Той бе почувствал страха, дори не точно миризмата му, а по-скоро усета, който много прилича на любовното усещане (чувството на трепет при близост или допир до възбудено същество) — въпреки че усещането за страх по-скоро сковава тялото, вместо да го отпуска. Възможно ли е именно това усещане да провокира серийните убийци при извършването на злодеянията си?
„Сериен убиец“! Дали пък не се превръщаше в сериен убиец, като Джак Изкормвача, Чикатило, Гордън Касапина или Брендън Тес? Има вероятност и някои от тях да са жертва на сатанинско изчадие и също като него да са обладани и управлявани. Едва ли нормален човек би могъл да откачи на мига и да се превърне в злодей, без да е повлиян от свръхестествени външни фактори.