Но друга, по-страшна мисъл изригна като вулкан в него. Нали именно мракът го побъркваше? Нали по време на тъмнината звярът го обземаше най-силно? Бенджамин не бе силен през нощта, силен бе ЗВЯРЪТ в него! А и сигурни ли оръжия са кръстът и светената вода? Той само бе чувал, че прогонват злите сили, но нямаше как да е УБЕДЕН в истинността на това твърдение. Дали звярът ще се изсмее, като види тези безполезни неща в двете му ръце или изобщо няма да ги забележи? Тогава…?!
„Тогава аз и Въплъщението на сатаната ще се слеем в коварен братски съюз!“
Почувства как краката му се подкосяват, а тялото му се вдървява. Ако зачака нощта, това ще е краят!
Може би стоеше тук напразно. Създанието се бе вселило в него и нямаше как да се появи от другаде. То обладава, повелява, унищожава и отново се връща в гората, в очакване на поредната си жертва. И той, както…
В това време някакви малки храсти в далечината се раздвижиха и се чу шум от стъпкване на изсъхнали листа! Бенджамин протегна двете ръце по посока на звука, мускулите му се стегнаха заради внезапните конвулсии в резултат на сковаващия страх.
НЕЩОТО ИДВАШЕ!
Докато гледаше с втренчен поглед към прииждащия звук, в главата му изскочиха още няколко идеи, като „биологично оръжие“ или „правителствен експеримент“, но мозъкът нямаше време да ги обработи, защото появяващото се пред очите му беше толкова зловещо, че всичките му мисли се изпариха като втечнен азот при допир с въздуха.
Листата шумоляха, сякаш някой се движеше по тях, макар че отпред нямаше нищо. Все пак, невидимото същество идваше към него, защото този шум се чуваше все по-отчетливо. Мозъчна буря завземаше главата на Бенджамин. Той съзнаваше, че губи позиции, че се предава на страха, че поема по пътя на отчаянието. Чувстваше навлизането на паниката и нямаше време да ѝ се противопостави.
„Трябва да запазиш спокойствие!“ — казваше един негов вътрешен глас, но тялото му явно нямаше намерение да го послуша.
В ЕДИН МОМЕНТ ГО ВИДЯ!
То стоеше пред него и го наблюдаваше със страховитите си светещи червени очи. Огромен ужас премина като ледена вълна през тялото му, всичките му косми настръхнаха, а кожата му се сгърчи, сякаш бе залята с киселина.
Съществото наподобяваше вълк, но беше далеч по-голямо — може би колкото тигър или ягуар. Устата и зъбите му бяха страховити и приличаха на стара машина за рециклиране на боклук, а очите му — грозни, несиметрични, сияещи и свирепи, символизиращи някакво патологично съвършенство. Около него се носеше атмосфера на злост, на прокоба, на тежест, която допълнително потушаваше и малкото останала воля у Бенджамин.
То просто стоеше и го гледаше! Бенджамин също се взираше в него, по-точно в очите му, които го парализираха. Той не забелязваше козината на звяра — гъста, сплъстена, огромна — или главата му — груба и продълговата, като на опасен хищник, — или пък краката му — месести и дебели, излъчващи необятна сила. Виждаше само очи. Сурови и диви очи, оформящи се като блестящи планински езера върху косматата глава.
То прозираше! През него се очертаваха дърветата, тревите, листата и малките храсти. Беше като някаква мъгла или сянка, която едновременно пречупваше светлината и поглъщаше част от нея.
Но очите му бяха други. Те сякаш се материализираха напълно или светлината им се противопоставяше изцяло на останалата светлина. Бенджамин не можеше да откъсне поглед от тях и единствено с периферията на зрението опитваше да проучи обекта пред себе си. Но не успяваше, нещо неведомо навлизаше в главата му и разбъркваше потоците от мисли. То го караше да концентрира вниманието си в очите и да отбие на страна всичко останало.
Дяволска сила прииждаше от тези очи. Тя го заставяше да се подчинява, да бъде покорен слуга на злото срещу него. Погледът го облъчваше с невидими лъчи. Завърташе всяка частица от разума му в някаква определена посока. Бенджамин усети как изпусна едновременно разпятието и светената вода. Чантата се свлече от рамото му и падна на земята.
Той не можеше да се наведе да ги вземе, понеже съществото срещу него не позволяваше това да се случи!
Очите вече не бяха очи, а огнени пламъци, които постепенно увеличаваха размерите си. Бенджамин виждаше в тях друга Вселена, в която главно божество е светлината.
СВЕТЛИНАТА НА ЗЛОТО!
Въплъщението на сатаната му заповядваше да поеме по пътя на злото! И той бе готов да го направи, защото ТО БЕ ПО-СИЛНО ОТ НЕГО! Чувстваше неговото стоическо, върховно надмощие. В главата му се появи неистов копнеж и той самия да се допре до този велик апогей.
Трябваше да се докосне до величието, да се извиси до размерите на светлината. Нужна му бе само една крачка, една стъпка напред, едно леко придвижване в правилната посока. И той го направи!