Выбрать главу

ЗАЩОТО САМИЯТ ТОЙ БЕ ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА САТАНАТА!

Рихард лежеше мъртъв и окървавен. Бенджамин оглеждаше къщата. В една стая, навярно килер, съзря здраво въже, закачено за голяма кука.

„Това пък що за дявол е?“ — той го откачи от куката и го заразглежда.

„Можеш да го обесиш, нали знаеш колко прекрасно изглежда обесеният човек“ — шепнеше му „шеговитият глас“.

Бенджамин се усмихна криво, но „гласът на презрението“ обори тази идея:

„Няма смисъл, той вече е мъртъв, няма да ги има ефектите на изплезването на езика, на подуването и почерняването на устните или на посиняването на ръцете, защото кръвта му вече е неподвижна.“

„Вържи го с въжето и го закачи на куката“ — появи се „Лойд“ с типичното си завладяващо звучене.

Бенджамин хвана голия труп, пренесе го в килера, след това го изправи в седнало положение и с рязък удар пречупи гръбнака му. После взе въжето, омота го около врата и бедрата, като стегна много силно примката така, че главата на Рихард да се притисне до половия му орган.

— Пра’й си свирки, копеле — злобно му подвикна Бенджамин, но гласът му вече не бе глас, а дрезгаво буботене.

След това вдигна трупа, замахна силно и го стовари върху здравото острие на голямата кука така, както направи с тялото на Кристина. И отново се захили със звучен смях:

— „Ха-ха-ха!“

Следващата спирка щеше да бъде неговият собствен дом!

* * *

По пътя се мъчеше да определи болестта си. Искаше да я свърже с някое от известните състояния, характерни за нормалните хора.

Дали не бе просто луд?! Може би лудостта и вселяването вървят рамо до рамо.

Не, не е така, според представите на Бенджамин лудостта се дължи на някакво притискане на мозъка, което пречи на болния да разсъждава правилно и да координира действията си.

Или пък е шизофрения — раздвояване на личността? Такава ли е тайната на шизофренията? Напълно възможно е обладаването от дух и шизофренията да са едно и също състояние.

„При шизофренията мозъкът се разделя на две части, като съзнанието преминава ту в едната, ту в другата“ — каза един от гласовете, но Бенджамин не успя да определи кой.

Ето защо, шизофренията не може да се лекува с разваляне на магии или екзорсистки ритуал, защото тя бе чисто и просто психологическо състояние.

„Тогава би могло да е сомнамбулизъм. Какво ще кажеш?“

„К’ъв сомнамбулизъм бе, ти луд ли си? Това е просто вампиризъм.“

Дали като медицински термин или като паранормално явление вампирът бе в него, свиреп и неуморим, страховит и безпощаден.

Бурята в главата му бе станала неизмеримо силна, бе прераснала в спорове между различните гласове, които сякаш се бореха за сурово надмощие. Бялата лента върху пътното платно светеше със силен блясък, а отражението на пътните знаци сякаш искаше да се впие в размътения му мозък.

„По това време на денонощието всички гледат телевизия. Просто защото петък вечер не е време за компютри или игри, или сън, или разходки — единствено и само за телевизия.“

Наистина бе така. И Шона, и Кейт, и Мари се намираха в хола и гледаха телевизия, наслаждавайки се на някакъв игрален филм, чието действие се развиваше през средновековието.

Първа се обърна Шона и щом зърна Бенджамин, очите ѝ се разшириха като на сова. Следващата, която го видя, бе Кейт и писъкът ѝ отекна звучно в стените на апартамента, което накара и Мари да се обърне и също да изкрещи.

„Това е семейството ти, няма да убиеш семейството си, нали?“ — кънтеше в главата му „добрият Бенджамин“, който току-що се бе освободил от клопката на безгласността.

„Довърши делото си докрай — и тя е грешница, и тя трябва да си получи своето“ — опонираше „гласът на презрението“.

„Щом се е чукала, ще продължава да се чука, вълкът не мени нрава си, виновният НИКОГА не може да стане невинен“ — съветваше го „шеговитият глас“, с неговото грубо-иронично прозрение.

И тогава на преден план изникна „Лойд“, който пак заглуши всички останали гласове:

„УБИЙ ГИ ВСИЧКИТЕ“!

— Бенджамин, ти ли си? — извика Шона, протягайки предпазливо ръцете си срещу него и гледайки го с боязлив поглед.

— Аз съм, скъпа. Дойдох да търся възмездие.

През това време децата се разбягаха с писъци! В стаята останаха само Бенджамин и Шона.

— Ти си пиян, нали? Кажи ми, че… — тя не довърши изказването си, защото мощната ръка на съпруга ѝ се заби яростно в нейната глава.

Жената се извърна назад, залитайки и въртейки се като дрогирана, все едно се намираше в екстаза на някакво духовно превъзнасяне. Стената навярно щеше да я спре, ако това не го бе сторил Бенджамин с нов чудовищен удар по слабата ѝ глава. Шона падна безчувствено върху балатума, заемайки странна крива поза.