Макар и излинели от безпощадно мъчителния глад, Дорсет и Бетси и повечето жени не можеха да се решат да оцелеят чрез плътта на другите. Следобед заваля пороен дъжд и утоли жаждата им, но силните болки от глад нито за миг не стихнаха.
Рамзи се приближи до Дорсет и му каза:
— Капитанът иска да говори с теб.
Разбойникът тръгна с първия офицер към Скагс, който лежеше, опрял гръб в кърмовата мачта. Лекарят Горман превързваше гръдния му кош с разкъсана риза. Преди да изхвърлят мъртвите в морето, морският лекар бе свалил дрехите им, за да ги използва за превръзки.
Скагс извърна изопнатото си от болка лице към Дорсет и го погледна.
— Искам да ви благодаря, господин Дорсет, за навременното предупреждение. Не се съмнявам, че честните хора, които са все още на този пъклен плавателен съд, дължат живота си на вас.
— Водил съм покварен живот, капитане, но не общувам с долнопробна сбирщина.
— Когато стигнем в Нови Южен Уелс, ще направя всичко възможно да убедя губернатора да намали присъдата ви.
— Много съм ви благодарен, капитане. На вашите заповеди.
Скагс забеляза малкото ножче, пъхнато в пояса на Дорсет.
— Това ли е единственото ви оръжие?
— Да, сър. Снощи то се представи възхитително.
— Дайте му сабя — обърна се Скагс към Рамзи. — Още не сме приключили с тия псета.
— Прав сте — рече Дорсет. — Те вече няма да са толкова бесни, след като Джейк Хъгинс го няма, за да ги поведе, но така са превъртели от жажда, че скоро няма да се укротят. Довечера, след като се стъмни, пак ще се надигнат.
Думите му се оказаха пророчески. Два часа след залез-слънце умопомрачените от липса на храна и вода каторжници, по причини, известни само на тях, отново нападнаха войниците и екипажа. Атаката не беше толкова яростна както предишната нощ. Призрачните фигури, клатушкайки се, налитаха един на друг, безразсъдно си нанасяха удари с прътове и саби; тела на каторжници, моряци и войници се преплитаха и падаха вкупом.
Решителността на каторжниците отслабна след още един ден без храна и вода и когато защитниците предприеха нова контраатака, съпротивата им изведнъж се огъна и пречупи. Омаломощените затворници преустановиха борбата и започнаха да отстъпват. Скагс и преданите му моряци проникнаха в центъра им, а Дорсет, заедно с малкото останали пехотинци на Шепард, ги оградиха откъм фланговете. След двайсет минути битката свърши.
Същата нощ умряха петдесет и двама. Призори бяха останали двайсет и пет мъже и три жени от общо седемдесет и осемте оцелели дотогава — шестнайсет затворника, между които Джес Дорсет, Бетси Флечър и още две жени, двама войника и десет моряка от „Гладиатор“, включително капитан Скагс. Първият офицер Рамзи бе сред мъртвите. Морският лекар Горман бе ранен смъртоносно и по-късно следобед угасна като лампа, която бавно бе изразходвала газта си. Дорсет бе получил нова дълбока рана в дясното си бедро, а Скагс, наред със счупените си ребра, имаше и пукната ключица. За най-голямо учудване Бетси се бе отървала само с леки натъртвания и драскотини.
От затворниците всички бяха пострадали — нямаше нито един, който да не бе сериозно ранен. Налудничавата битка за сала от „Гладиатор“ приключи.
До десетия ден от зловещото изпитание умряха още шестима. От тях двама младежи — един каютен прислужник на не повече от дванайсет години и шестнайсетгодишен пехотинец — предпочетоха смъртта и се хвърлиха в морето. Другите четирима бяха каторжници, които умряха от раните си. Оцелелите, чийто брой бързо намаляваше, сякаш наблюдаваха ужасяващо видение. Изтезанието на знойното слънце започна отново и наподобяваше изгаряща треска, придружена от делириум.
На дванайсетия ден бяха останали само осемнайсет души. Онези, които можеха да се движат, бяха с окъсани дрехи, навсякъде по телата им имаше рани от клането, лицата им бяха обезобразени от жаркото слънце, по кожите им бяха излезли пришки от ожулванията, причинени от непрестанно клатещите се дъски и обливащата ги солена вода. Те бяха изпаднали извън границите на унинието и пред празните им погледи започнаха да се явяват привидения. Двама моряка се заклеха, че виждат „Гладиатор“, скочиха от сала и заплуваха към въображаемия кораб, докато накрая или се удавиха, или бяха погълнати от неизменно присъстващия Екзекутор и ненаситните му приятели.