— Имам изненада за тебе. Петдесет кила филета от лос.
— Нямаш грешка, Мейсън! Затова купувам риба от теб, а не от континента — похвали го готвачът с широка усмивка. — След като подредите касите, идете в трапезарията. Моите момчета ще ви приготвят закуска. Веднага щом опиша стоката, ще ви платя.
Рибарите подредиха касите в камерата за дълбоко замразяване и с охота се отправиха към уюта на трапезарията, следвани от Пит. Самообслужиха се от шубера с пържени яйца, наденички и палачинки. Докато се изчакваха един друг да си налеят кафе от огромен самовар, Пит огледа мъжете от другите маси. До една от вратите четирима въоръжени пазачи разговаряха сред облак цигарен дим. Близо стотина китайски работници от полунощната смяна бяха заели почти всички други маси. Десет мъже, за които Пит предположи, че са минни инженери и надзиратели, седяха около кръгла маса, разположена в по-малка уединена трапезария.
— Кой от ония там ти се е оплаквал? — попита той Броудмур.
Индианецът кимна към вратата, водеща за кухнята.
— Той ще те чака отвън, до контейнерите за боклук.
Пит го изгледа с почуда.
— Кога успя да го уредиш?
Броудмур се усмихна лукаво.
— Индианецът хаида си има начини за общуване, които не изискват видими жестове.
Пит не попита нищо повече. Сега не му беше времето. Дебнейки да не го видят пазачите, той нехайно се вмъкна в кухнята. Никой от готвачите и миячите на съдове не вдигна поглед, докато минаваше покрай печките и умивалниците. Излезе през задната врата и слезе по външните стълби. Огромните метални контейнери за боклук воняха на прогнили зеленчуци в пронизващо студения въздух.
Той спря на студа, без да знае какво да очаква.
Иззад един от контейнерите се показа висока фигура на мъж и се приближи до него. Беше облечен в жълт работен комбинезон. Около подметките му се бе напластила кал с особен синкав оттенък. На главата носеше миньорска каска, а лицето му беше скрито зад маска с нещо, което Пит реши, че е дихателен филтър. Стискаше под мишница някакъв вързоп.
— Разбрах, че ви интересува нашата минна операция — тихо рече мъжът.
— Да. Името ми е…
— Имената са без значение. Не разполагаме с много време, ако искате да си тръгнете от острова с риболовната флотилия. — Той разгърна вързопа от работен комбинезон с увити в него дихателна маска и каска и подаде всичко на Пит. — Сложете си тия неща и ме последвайте.
Пит се подчини, без да каже дума. Не се страхуваше от капан. Пазачите можеха да го заловят по всяко време, откакто стъпи на дока. Той покорно вдигна ципа на предницата на работния комбинезон, закопча каишката на каската, нагласи маската върху лицето си и тръгна след мъжа, с надеждата, че той ще му покаже източника, зад който стояха жестоките убийства.
23.
Пит и загадъчният минен инженер пресякоха един път и двамата влязоха в модерно преустроена сграда, в която се помещаваха няколко асансьора, предназначени да извозват рудокопачите надолу и нагоре от изкопните работи дълбоко под земята. Двата големи бяха за китайските работници, а по-малкият се ползваше само от служителите на дружеството. Подемните съоръжения бяха последният модел от асансьорната технология на „Отис“. Движеха се гладко, без звук или усещане за спускане.
— На каква дълбочина ще слезем? — попита Пит с приглушен от маската глас.
— На петстотин метра — отвърна инженерът.
— А защо са ни дихателните маски?
— Когато в далечното минало вулканът, в който се намираме, изригнал, целият остров Кунгхит бил покрит с пемза. Вибрациите, вследствие на копаенето, вдигат от пемзата прах, който влиза направо в белите дробове.
— Тази ли е единствената причина? — плахо зададе въпроса си Пит.
— Не — призна си инженерът. — Просто не искам да видите лицето ми. По този начин, ако охраната заподозре нещо, мога да мина безпрепятствено през детектора за лъжата, който шефът им използва едва ли не по-често от лаборант, изследващ урина.
— Джон Мърчант Тупалката ли? — уточни усмихнат Пит.
— Познавате ли Джон?
— Срещали сме се.
Старият човек сви рамене и прие отговора на Пит без коментар.
Когато наближиха края на спускането, слухът на Пит долови странно бръмчене. Преди да попита откъде идва звукът, асансьорът спря и вратите се отвориха с плъзгане. Спътникът му го поведе през минна шахта, която излизаше на платформа за наблюдение, стърчаща на пет метра над огромния изкоп. Техническото оборудване на дъното на рудника не съдържаше типа машини, характерни за всяка мина. Не се виждаха също и колички, пълни с руда, движещи се по релси чрез малък мотор, нито пробивни машини или взривни вещества, нито грамадни булдозери. Цялата щедро финансирана и внимателно обмислена и организирана операция се извършваше от компютри, подпомагана отчасти от човешка ръка. Единствената видима механизация беше огромен висок мост с въжета и кофи, които издигаха наситената с диаманти синя смес от скала и глина на повърхността и я отнасяха в постройките, където се отделяха ценните камъни.