— А какво ви спира вие да надуете свирката? — попита Пит.
— Лесно е да се каже. Всеки един от научните работници и инженерите, които ръководим изкопните работи, сме подписали строго обвързващи договори. Няма ли придържане към точките му, няма заплащане. Ако заведем дело, пълномощниците на Дорсет ще вдигнат димна завеса, толкова плътна, че и с лазер не можеш я проби. Същото е и положението с канадската моторизирана полиция — ако те научат за многобройните жертви сред китайските черноработници и за прикритието им, Дорсет ще претендира, че не знае нищо и няма съмнение, че ще принуди и нас да твърдим същото пред съда.
— Защо сега не се качите на някоя от лодките и да се махнете?
— Тази мисъл ми се въртеше в ума, докато главният надзирател не стори точно това — отвърна бавно инженерът. — От писмата, които получихме после от жена му, научихме, че той изобщо не се е прибрал вкъщи и никой повече не чу за него.
— Значи Дорсет върши подмолна дейност.
— Подмолна като всяка наркодейност в Централна Америка.
— Защо ще се затваря мината, след като тя все още дава продукция?
— Нямам представа. Дорсет е определил датите. Очевидно има план, който не възнамерява да сподели с наетите си помощници.
— Той откъде е сигурен, че никой от вас няма да проговори, когато се върне на континента?
— Не е тайна, че проговори ли един, всички ще идем зад решетките.
— А какво ще стане с китайците?
Мъжът погледна Пит над маската, скриваща долната половина на лицето му, очите му не изразяваха нищо.
— Имам подозрението, че всички ще бъдат оставени вътре в мината.
— Заровени?
— Като го знам какъв е Дорсет, окото му няма да трепне, когато даде заповед на охраняващите го негови лакеи.
— Срещали ли сте се с него? — попита Пит.
— Веднъж ми беше достатъчно. А дъщеря му, Кастраторката, е не по-малко зла от него.
— Будика ли? — леко се подсмихна Пит. — Нея ли наричат Кастраторка?
— Нея. Силна е като вол — отвърна инженерът. — Веднъж я видях как повдигна с една ръка един доста грамаден мъж.
Преди Пит да попита още нещо, асансьорът стигна до нивото на повърхността и спря в асансьорната постройка. Инженерът излезе от кабината и проследи с поглед минаващия покрай тях товарен фургон „Форд“. Пит зави след инженера зад ъгъла на трапезарията и двамата отново спряха до контейнера за боклук.
— Това облекло — кимна мъжът към работния комбинезон на Пит — е на един от геолозите, който е болен от грип и лежи. Трябва да го върна, преди да е видял, че липсва и да се чуди защо.
— Хубава работа! — смънка под носа си Пит. — Остава сега да пипна грипни микроби от маската му.
— Индианските ви приятели са се върнали на лодките. — Инженерът посочи с ръка товарната площадка пред продоволствения склад. Тракторът с ремаркетата го нямаше. — Фургонът, който мина покрай асансьорната сграда, извършва редовни курсове за извозване на персонала. След няколко минути ще се върне. Махнете на шофьора да ви качи и превози през тунела.
Пит изгледа инженера с недоверие.
— Мислите ли, че няма да ме пита защо не съм тръгнал с другите индианци?
Възрастният човек извади от джоба си бележник и молив и написа набързо няколко думи. Откъсна листчето от бележника, сгъна го и го подаде на Пит.
— Дайте му това. То ще ви гарантира благополучно преминаване. Време е да се връщам на работа, преди мускулестите момчета на Джон Тупалката да почнат да задават въпроси.
Пит се ръкува с инженера.
— Много съм ви благодарен за съдействието. Поехте огромен риск, като разкрихте тайните на „Дорсет Консолидейтид“ пред непознат.
— Стига да мога да предотвратя смъртта на невинни хора в бъдеще, всеки риск от моя страна си струва.
— Успех! — пожела му Пит.
— На вас също. — Мъжът тръгна да се отдалечава, но се сети нещо и се обърна. — Има и друго, просто е любопитно. Онзи ден видях, че бойният вертолет на Дорсет излетя след един водосамолет и повече не се върна.
— Знам — отвърна Пит. — Блъсна се в един хълм и изгоря.
— Откъде знаете?
— Бях във водосамолета.
Инженерът го изгледа недоумяващ.
— А какво стана с Малкълм Стоукс?
Пит веднага разбра, че инженерът е тайният агент, за когото му бе споменал Стоукс.