— Едно метално парче се заби в белия му дроб. Но ще оживее и ще се наслаждава на живота си като пенсионер.
— Радвам се да го чуя. Малкълм е добър човек. Има хубаво семейство.
— Жена и пет деца — уточни Пит. — Разказа ми за тях след катастрофата.
— Значи се избавихте, за да скочите отново в огъня.
— Не е много разумно от моя страна, нали?
Инженерът се усмихна.
— Вярно, че не е. — Той се обърна и тръгна обратно към асансьорната сграда, където се загуби от погледа на Пит.
След пет минути се зададе фургонът и Пит замаха с ръце. Шофьорът, с униформата на охранител, изгледа подозрително Пит.
— Откъде идваш? — попита го той.
Пит му подаде сгънатата бележка и сви безмълвно рамене.
Шофьорът прочете бележката, смачка я на топка и я хвърли на пода, после кимна.
— Добре, качвай се. Ще те закарам само до помещението за обиск в другия край на тунела.
Когато шофьорът затвори вратата и превключи на скорост, за да потегли, Пит се настани на седалката зад него и небрежно се наведе да вземе смачканата бележка.
На нея пишеше:
Този индианец рибар беше в тоалетната, когато приятелите му, без да знаят това са тръгнали без него. Моля, погрижете се да стигне до пристанището, преди риболовната флотилия да е потеглила.
К. Къслър,
главен бригадир
24.
Шофьорът спря фургона пред пункта за проверка, където Пит бе претърсен чрез рентген за втори път същия ден. Докторът, отговорен за анатомичната проверка, кимна, след като попълни списъка за справки.
— Няма диаманти по тебе, исполине — каза той, потискайки прозявка.
— На кого са му притрябвали? — измърмори равнодушно Пит. — Диамантите не се ядат. Те са проклятие на белия човек. Индианците не се убиват един друг заради тия камъни.
— Закъсня, а? Твоите хора минаха оттук преди двайсет минути.
— Бях заспал — оправда се Пит, нахлузвайки бързо дрехите си.
Той изхвърча навън и бегом се втурна към дока. На петдесет метра от него забави крачка и спря. Обзе го безпокойство и лошо предчувствие. Индианската риболовна флотилия се бе отдалечила по канала на залива на цели пет километра от края на дока. Той беше останал сам, без да има къде да отиде.
Един голям товарен кораб до яхтата на Дорсет разтоварваше последния сандък от товара си. Пит заобиколи крадешком огромните сандъци, струпани от трюмовете върху дъските за плъзгане на товари, с намерението да се доближи в суматохата до подвижната стълба и да се опита да се качи на кораба. Сложи ръка върху парапета и стъпи на първото стъпало — но стигна само дотук.
— Остани където си, рибарю! — чу се спокоен глас точно зад гърба му. — Гемията ли изпусна?
Пит бавно се обърна и замръзна на място, чувствайки как сърцето му ускори ритъма си. На един сандък, съдържащ огромна помпа, се бе облегнал безжалостният Кръчър и допушваше остатъка от пурата си. До него стоеше един от охраната и поклащаше нагоре-надолу насоченото към Пит дуло на карабината си М-1. Той беше същият, когото Пит бе ударил в кабинета на Мърчант. Сърцебиенето на Пит се ускори още повече, когато видя, че иззад гърба на пазача излезе и самият Джон Мърчант Тупалката и загледа Пит с невъзмутимата важност на човек, който държи живота на хората в ръцете си.
— Я виж ти! Господин Пит! Много упорит се оказахте.
— Още щом го видях да се качва на фургона за персонала, познах, че е същият, дето ме нападна оня ден. — Мъжът с оръжието се захили злобно, пристъпи към Пит и заби цевта на карабината в корема му. — Малка разплата, задето ми нанесе удар, когато най-малко очаквах.
Пит се преви надве от остра болка; тясното, заоблено дуло го ръгна дълбоко и го ожули, без обаче да разкъса плътта му. Той вдигна поглед към захиления охранител и заговори през стиснати зъби:
— Не съм виждал по-неподходящ за работата си човек.
Въоръженият мъж вдигна карабината си, за да удари Пит, но Мърчант го възпря.
— Достатъчно, Елмо. После можеш да си се боричкаш с него, но първо нека ни обясни настоятелното си идване тук без покана. — После погледна извинително Пит. — Простете на Елмо. Той изпитва неудържимо желание да наранява хората, на които няма доверие.
Пит отчаяно се напрягаше да измисли някакъв начин да избяга. Но освен да скочи в ледената вода и да издъхне от хипертермия или — а това беше по-вероятното от двете — да бъде превърнат в храна за риби от автоматичната карабина на Елмо, друг изход не виждаше.