— Сигурно имате богато въображение, щом ме считате за заплаха — смънка в отговор на Мърчант Пит, докато печелеше време.
Мърчант спокойно извади цигара от златна табакера и я запали с подхождаща й запалка.
— След като се запознахме онзи ден, направих задълбочени проучвания за вас, господин Пит. Да се каже, че сте заплаха за онези, на които се противопоставяте, е меко твърдение. Вие съвсем не сте нарушили границата на Дорсетовите владения, за да изследвате риби и кафяви водорасли. Тук сте с друга, доста коварна цел. Много се надявам, че ще обясните присъствието си ясно и подробно, без повече да играете роля на невинен.
— Съжалявам, че ще ви разочаровам — отвърна Пит, дишайки тежко. — Опасявам се, че няма да имате време да проведете нито един от гадните ви разпити.
Мърчант не можеше да бъде лесно баламосван. Знаеше обаче, че Пит не е обикновен контрабандист на диаманти. Лека тревога запъпли дълбоко в съзнанието му, когато забеляза пълното отсъствие на страх в очите на Пит. Това както му се стори странно, така и донякъде го притесни.
— Открито признавам, че имах по-високо мнение за вас, не очаквах да шикалкавите на дребно.
Пит погледна нагоре и огледа небето.
— Всеки момент ескадрила от изтребители от самолетоносача „Нимиц“, натоварени с ракети въздух-земя, ще изсвисти насам.
— Нима един чиновник от съмнителна правителствена агенция е упълномощен да дава заповед за нападение на канадска земя? Не вярвам.
— Прав сте — рече Пит. — Не аз, а шефът ми, адмирал Джеймс Сандекър, притежава власт да дава заповеди за въздушни удари.
За част от секундата Пит предположи, че Мърчант ще се хване. По лицето на шефа на охраната премина сянка от колебание. После той се захили, пристъпи крачка напред и зверски удари Пит през устата с опакото на облечената си в ръкавица ръка. Пит политна назад и почувства как от устните му бликна кръв.
— Аз пък ще рискувам — каза сухо Мърчант, избърса петното кръв от кожената си ръкавица и додаде: — Стига вече измишльотини! Ще говориш само когато ти поискам отговор на въпросите ми. — Той се обърна към Кръчър и Елмо. — Отведете го в кабинета ми. Там ще продължим разговора.
Кръчър заби разперена длан в лицето на Пит и го просна върху дока.
— Предлагам да вървим пеша до кабинета ви, сър, а не да го караме с кола. На нашия любопитен приятел му трябва малко физическо упражнение, за да поомекне.
— Стойте! — долетя остър глас от палубата на яхтата. На перилото се бе облегнала Будика Дорсет и наблюдаваше сцената на дока. Беше облечена с дълга вълнена жилетка върху пуловер с висока яка и къса плисирана пола. Над високите ботуши за езда от телешка кожа се виждаха част от обутите й в бели чорапи крака. Тя отметна дългата си коса зад раменете и посочи спуснатата от палубата за разходки към дока стълба. — Доведете нашественика на борда.
Мърчант и Кръчър се спогледаха, после грубо бутнаха Пит да тръгне към яхтата. Елмо го сръга силно отзад в кръста с карабината си да влезе през една тикова врата в главния салон.
Будика беше приседнала в края на едно писалище от плавей с плот от италиански мрамор. Късата й пола се бе вдигнала до средата на бедрата й. Беше яка жена с почти мъжки маниери, но в същото време излъчваше чувственост и непогрешимата аура на богатство и изисканост. Свикнала да сплашва мъжете, сега тя сбърчи вежди, като видя как безпристрастно я преценява Пит.
Първокласно изпълнение направих, похвали се наум Пит. Повечето мъже щяха да я гледат с благоговение и покорство. Като Мърчант, Кръчър и Елмо, които не откъсваха поглед от нея.
Пит обаче отказа да играе на неин терен. Той пренебрегна очебийното очарование на Будика и насили погледа си да обходи луксозното обзавеждане и украсата на салона на яхтата.
— Хубаво местенце си имате — продума той с равнодушен глас.
— Затваряй си устата пред госпожица Дорсет! — скастри го Елмо и вдигна оръжието си, за да удари отново Пит.
Пит се завъртя на пети, отблъсна с едната ръка приближаващата се към него карабина и заби юмрука на другата в корема на Елмо, малко над слабините му. Въоръженият пазач изстена от болка и ярост, изпусна оръжието си и се преви надве, притискайки с ръце удареното си място.
Пит грабна карабината от дебелия килим, преди някой да успее да реагира и я подаде спокойно на слисания Мърчант.