— Писна ми да понасям садистичните навици на тоя кретен. Моля, дръжте го под контрол. — После се обърна към Будика. — Съзнавам, че е още рано, но бих пийнал нещо. Имате ли текила на борда на тази плаваща вила?
Будика остана спокойна и надменна. Погледна към Мърчант и го попита:
— Откъде се появи този мъж? Кой е той?
— Проникна през охраната, представяйки се за местен рибар. Всъщност е американски агент.
— Защо се навърта около мината?
— Тъкмо щях да го водя в кабинета си, за да ми даде обяснения, когато вие ни повикахте да се качим на борда — отвърна Мърчант.
Будика се изправи с целия си ръст — беше по-висока от всички мъже в салона. Този път заговори с невероятно дълбок и чувствен глас, когато отмести студен поглед към Пит.
— Името ви, моля, и каква работа имате тук.
Мърчант побърза да отговори:
— Казва се…
— Държа той да ми каже — прекъсна го Будика.
— Значи вие сте Будика Дорсет — каза Пит, подминавайки въпросите й, без да се смути от погледа й. — Е, вече мога да кажа, че познавам и трите.
Тя огледа набързо лицето му.
— Кои трите?
— Прекрасните дъщери на Артър Дорсет — отвърна Пит.
От мисълта, че се занасят с нея, в очите на Будика засвяткаха гневни пламъчета. Тя направи две крачки, сграбчи Пит над лактите и стискайки го здраво, го блъсна в стената зад него. Приближи лице до неговото и го загледа безизразно с огромните си черни очи, без да мигне. Не каза нищо, само го стисна по-силно и го повдигна от килима.
Пит оказа съпротива, като изопна тяло и огъна бицепси, които сякаш бяха заклещени във все по-затягащи се менгемета. Не можеше да повярва, че такава сила би имал мъж, а камо ли жена. Изпита чувството, че мускулите му са станали на каша. Той стисна зъби и окървавени устни, за да издържи на нарастващата болка. Ограниченото кръвообращение сковаваше ръцете му и те вече почваха да побеляват, когато най-накрая Будика охлаби пръсти и отстъпи назад.
— Хайде сега, преди да съм ви стиснала за врата, кажете ми кой сте и защо си пъхате носа в минните операции на семейството ми?
Пит изчака малко, докато болката стихне и предмишниците и китките му възвърнат чувствителността си. Беше изумен от нечовешката сила на тази жена. Най-сетне задъхан рече:
— Така ли се отнасяте с човека, който спаси сестрите ви от сигурна смърт?
Очите й се разшириха от почуда и тя се наежи.
— Какви ги приказвате? Откъде познавате сестрите ми?
— Казвам се Дърк Пит — произнесе той бавно. — Аз и приятелите ми спасихме Мейв от бялата смърт, а Дирдри — от потъване в антарктическите води.
— Вие?! — Думата като че ли изригна от устата й. — Вие ли сте въпросният мъж от Националната агенция за подводни и морски изследвания?
— Същият. — Пит се приближи до един богато зареден бар с меден плот и взе салфетка, за да попие кръвта, която капеше от сцепената му устна. Мърчант и Кръчър го гледаха стъписани, сякаш гледаха коня, на който бяха заложили всичките си спестявания, а той бе загубил.
Мърчант погледна безизразно Будика.
— Сигурно лъже.
— Искате ли да ви ги опиша подробно как изглеждат? — равнодушно попита Пит. — Мейв е висока, руса, с невероятно сини очи. Точно от типа летовници на палатки край морския бряг. — Той млъкна и посочи портрет на млада руса жена със старомодна рокля и медальон на врата, на който висеше диамант, голям колкото яйце на пъдпъдък. — Ето я там, нарисувана.
— Нищо подобно — захили се самодоволно Будика. — Това е портрет на прапрапрабаба ми.
— Няма значение — отвърна Пит с престорено безразличие, макар че не можеше да откъсне поглед от огромната прилика с Мейв. — Дирдри, от своя страна, има кафяви очи и червена коса и ходи като манекенка.
След продължително мълчание Будика каза:
— Явно, че е този, за когото се представя.
— Това не обяснява присъствието му тук — продължи да упорства Мърчант.
— Нали ви казах още миналия път — обади се Пит. — Дойдох тук, за да изследвам въздействието на химикалите и замърсяванията, които се оттичат от мината в океана.
Мърчант леко се усмихна.
— Находчиво съчинение, но не почива на капчица истина.
Пит не биваше да се отпуска нито за миг. Беше обкръжен от опасни хора — хитри и коварни. Действаше предпазливо, като преценяваше доколко можеше да се разкрие, но съзнаваше, че е само въпрос на минута-две, преди Будика да разбере играта му. Това беше неизбежно, тя разполагаше с достатъчно елементи, с които да запълни границите на пъзела. Той реши, че би могъл да владее по-добре положението, ако каже самата истина.