— Щом искате да чуете клюки, ще ги чуете. Тук съм, защото импулсният ултразвук, използван от вас, за да изкопавате диаманти, причинява силен резонанс, който изминава огромни разстояния под водата. При оптимални подводни условия импулсите се събират с импулсите на другите ви минни операции в Тихия океан и убиват всички живи организми в съответния район. Но, разбира се, аз не ви казвам нищо, което да не знаете вече.
Думите му извадиха Будика от равновесие. Тя загледа Пит така, сякаш го виждаше да слиза от космически кораб от друга планета.
— Много ви бива в актьорското майсторство. Трябвало е да отидете в киното.
— Мислил съм за това — отвърна Пит, — но нямам таланта на Джеймс Уудс или външния вид на Мел Гибсън. — Той откри сред напитките на бара, подредени върху стъклени полици на фона на огледало със златист отблясък, бутилка текила „Херадура“ и си наля глътка. Намери и лимон и солница. Будика и мъжете стояха на местата си и го наблюдаваха как овлажни с език кожата между палеца и показалеца, след това я поръси със сол. После погълна текилата, облиза солта от ръката си, отхапа от лимона и всмукна от него.
— Така. Сега съм готов да посрещна останалата част от деня. Както вече казах, вие знаете повече от мен, госпожице Дорсет, за ужасите, причинявани от акустичното смъртоносно явление, както бе наречено. То е същият убиец, който за малко не погуби сестрите ви. Така че, ще бъде глупаво от моя страна да си прахосвам времето в опити да ви осветлявам по въпроса.
— Нямам ни най-малка представа за какво говорите. — Будика се обърна към Мърчант и Кръчър. — Този човек е опасен. Той е заплаха за „Дорсет Консолидейтид Майнинг“. Свалете го от яхтата ми и правете с него каквото сметнете за необходимо, само и само да не ни безпокои повече.
Пит хвърли зара за последен път.
— А Гарет Конвърс, актьорът, и китайската му джонка „Цуши“? Дейвид Копърфийлд щеше да ви приветства за начина, по който заличихте Конвърс, целия му екипаж и джонката от лицето на земята. — Очевидната реакция беше налице. Силата и арогантността се изпариха.
Будика изведнъж доби объркан вид. Тогава Пит подхвърли необоримия факт:
— Положително не сте забравили и „Ментауай“. Това вече е било немарлива работа! Не сте пресметнали правилно времето на експлозията и сте хвърлили във въздуха абордажния екип на „Рио Гранде“, който е разследвал причината за изоставянето на кораба. За ваше нещастие яхтата ви е била видяна да се отдалечава бързо от мястото на действието и по-късно е била разпозната.
— Каква заинтригуваща приказка! — В гласа на Будика се долавяше презрение, но презрение, оспорвано от лошо предчувствие, изписано по лицето й. — Вие, явно, сте магьосник на словото. Това ли е всичко, господин Пит, или още не сте казали края?
— Какъв ти край! — въздъхна Пит. — Той още не е написан. Но си мисля, няма да е зле да ви предупредя, че много скоро „Дорсет Консолидейтид Майнинг Лимитид“ ще бъде само един спомен.
Този път отиде твърде далеч. Будика бе започнала да губи самообладание. Гневът й закипя и тя се приближи до Пит, лицето й беше изопнато и студено.
— Никой не може да спре баща ми. Нито органи на закона, нито някое правителство. Поне до следващите двайсет и седем дни. Дотогава ние ще сме затворили мините по наша собствена преценка.
— А защо не го сторите веднага? Ще спасите бог знае колко много живота.
— Нито минута, преди да сме готови.
— Готови за какво?
— Жалко, че не можете да попитате Мейв.
— Защо точно Мейв?
— Дирдри ми каза, че доста се била сприятелила с мъжа, който я спасил.
— Но тя е в Австралия — възрази Пит.
Будика тръсна глава и откри зъбите си.
— Мейв е във Вашингтон и работи като агент на баща ни, със задачата да се домогне до всички сведения, които НЮМА събира за смъртоносните звукови вълни. Какво по-хубаво от това да имаш доверен близък човек в противниковия лагер, който да те предпазва от неприятности.
— Значи съм я преценил погрешно — каза рязко Пит. — Тя ме подведе да й повярвам, че е посветила живота си на опазването на морския свят.