— Всичките й морални протести се изпариха, когато узна, че татко взе двете й момчета близнаци за гаранция.
— Искате да кажете за заложници? — Мъглата започна да се вдига. Пит прозря, че машинациите на Артър Дорсет далеч надхвърляха чистата алчност. Този мъж се оказа също и кръвожаден главорез, хищник, който мисли само как да използва собственото си семейство като пионки.
Будика пренебрегна забележката на Пит и кимна на Джон Мърчант.
— Той е на твое разположение да правиш каквото искаш с него.
— Преди да го заровим при другите — обади се Кръчър с привидна готовност за действие, — ще го накараме да допълни всички подробности, които навярно умишлено пропусна.
— Значи ще бъда измъчван и после екзекутиран — подметна безгрижно Пит и си наля още една чашка текила, а в същото време умът му отчаяно кроеше и отхвърляше един след друг безполезни планове за бягство.
— Вие сам сте се обрекъл с идването си тук — отбеляза Будика. — Ако, както твърдите, служителите на НЮМА подозират, че изкопните ни операции са причина за разпространението на смъртоносни звукови вълни в океана, тогава не е било нужно да шпионирате Дорсетовата собственост. Истината е, че вие сте научили отговорите едва преди час и тепърва ще трябва да ги предадете на началниците ви във Вашингтон. Моите поздравления, господин Пит! Промъкването ви през охраната и влизането ви в мината е отличен ход. Но не е възможно да сте действал сам. Това ще се изясни, след като господин Мърчант ви накара да разкриете тайните си.
Хубаво ме подреди, помисли си Пит, чувствайки се победен.
— Предайте моите най-добри пожелания на Мейв и Дирдри.
— Щом познавате сестрите ми, сигурно допускате, че те вероятно вече са ви забравили.
— Дирдри, може би, но не и Мейв. Сега, след като се запознах и с вас, мога да кажа, че тя е най-добродетелната от вас трите.
Пит се изненада от израза на омраза, който проблесна в погледа на Будика.
— Мейв е прокудена от нас. Тя никога не е била близо до семейството ни.
Пит й отвърна с усмивка — естествена, закачлива и предизвикателна:
— Не е трудно да се разбере защо.
Будика се изправи — токчетата на ботушите й я правеха да изглежда още по-висока — и сведе поглед към Пит, вбесена от насмешката в млечнозелените му очи.
— Още преди да сме затворили мината, Мейв и нейните копелета вече няма да ги има. — Тя се завъртя на пети и впери кръвнишки поглед в Мърчант.
— Изхвърли тази отрепка от яхтата ми! — заповяда му тя. — Не искам да го виждам повече.
— Няма да ви се наложи, госпожице Дорсет — отвърна Мърчант и направи знак на Кръчър да изведе Пит от салона. — Давам ви дума, че го виждате за последен път.
Мърчант и Кръчър, с Пит между тях и Елмо най-отзад, съпроводиха пленника си надолу по стълбата и тръгнаха по дока към чакащия фургон. Докато минаваха покрай огромните сандъци с продоволствия и технически съоръжения, силният шум от изгорелите газове от дизеловите двигатели на крановете погълнаха друг тъп звук. Едва когато Кръчър се свлече на дъсчената настилка на дока, Пит се завъртя, свит надве в отбранителна позиция, точно навреме, за да види как Мърчант обърна очи и се строполи като чувал с пясък. На няколко крачки зад него Елмо лежеше проснат и неподвижен като мъртвец, какъвто всъщност вече беше.
Цялата операция — от смъртоносния удар във врата на Елмо до мозъчното сътресение на Джон Мърчант — отне не повече от десет секунди.
Мейсън Броудмур сграбчи Пит за лакътя с лявата си ръка — в дясната стискаше гаечен ключ от масивна стомана.
— Бързо скачай!
Объркан, Пит се поколеба.
— Къде да скачам?
— От дока, глупако!
Пит не изчака втора подкана. След пет крачки тичешком двамата полетяха във въздуха и цопнаха във водата на няколко метра пред носа на товарния кораб. Леденостудената вода го разтърси до върха на пръстите, но адреналинът му бързо се повиши и той видя, че плува до Броудмур.
— А сега какво? — попита задъхан Пит, издишвайки облачета пара над ледената повърхност, докато изтръскваше водата от лицето и косата си.
— Към реактивните лодки — отвърна Броудмур, след като издуха вода от носа си. — Измъкнахме ги от гемията ми и ги скрихме под кея.
— Били са на гемията ти? Как тъй не съм ги видял?
— Държах ги в тайния отсек, който сам си направих. — Броудмур се подсмихна. — Знае ли човек кога ще му се наложи да офейка от преследващия го шериф. — Той стигна до едната от уетджетите „Дуо-300“, които се полюшваха до бетонния пилот, и се метна на борда. — Умееш ли да управляваш реактивна лодка?