— Все едно че съм се родил в такава — отвърна Пит, прехвърли се на борда и възседна седалката.
— Ако използваме за прикритие товарния кораб между нас и дока, ще се отдалечим от стрелбата им поне на половин километър.
Те включиха пусковото устройство и модифицираните двигатели ревнаха оглушително. В следващия миг, с Броудмур на по-малко от метър пред Пит, двамата изскочиха изпод кея като изстреляни от оръдие. После насочиха носовете на реактивните си лодки за остър завой и минаха косо на носа на товарния кораб, като използваха корпуса му като защита. Двигателите им ускоряваха скоростта без никакво затруднение. Пит изобщо не погледна назад. Прегърби се над кормилото и натисна дросела на пусковото устройство докрай, очаквайки всеки момент върху водата около него да се изсипе огнестрелна градушка. Но измъкването им мина успешно, останалите от охраната на Джон Мърчант още не се бяха вдигнали на крак, а двамата се намираха вече далеч от обсега им.
В порядъка само на няколко дни Пит за втори път извършваше безумно бягство от Дорсетовата мина към остров Морзби. Водата препускаше покрай тях във вид на размазано синьо-зелено петно. Ярките цветове и индианските рисунки върху реактивните лодки хвърляха сияйни отблясъци от ослепителното слънце. Пред опасността сетивата на Пит се изостриха, реакциите му станаха по-бързи.
От въздуха каналът между островите изглеждаше малко по-широк от пълноводна река. От морската повърхност обаче съблазнителната безопасност на дърветата и скалистите хълмове на Морзби се виждаха като петънце на далечния хоризонт.
Пит се удивляваше на стабилността на уетджета с корпус във формата на V и на въртящия момент на видоизменения дългоходов двигател с голям отвор, който движеше плавателния съд със свирепо ръмжене през ниските вълни почти без поклащане. Бързооборотно и пъргаво, работното колело с променлив ъгъл на атака имаше невероятна тяга. Лодката беше същинска машина с мускули. Пит не можеше да знае със сигурност, но прецени, че фучи по водната повърхност с почти шейсет възела. Имаше чувството, че кара високоефективен мотоциклет по вода.
Той настигна Броудмур, изравни се с него и извика:
— Ще се превърнем в пушечно месо, ако тръгнат след нас!
— Не се бой! — извика му в отговор Броудмур. — Можем да избягаме от патрулните им кораби!
Пит извърна глава през рамо, за да види бързо отдалечаващия се остров и изруга под носа си. Другият боен вертолет се издигаше над насипа, ограждащ мината. След по-малко от минута той прелетя над канала, пое курс към преследваните плавателни съдове и продължи по дирите им.
— От вертолета им не можем да избягаме — обърна се Пит към Броудмур.
За разлика от мрачния Пит, Мейсън Броудмур с ентусиазма и ведрия си поглед приличаше на момче, очакващо с нетърпение да зърне първата диря по време на лов. Кафявото му лице бе пламнало от възбуда. Той се изправи върху стъпенките и погледна назад към преследващия ги вертолет.
— Тъпите копелета нямат никакъв шанс — извика захилен той. — Карай непосредствено зад мен.
Те бързо настигнаха плаващата на път за дома риболовна флотилия, но Броудмур направи остър завой към остров Морзби, запазвайки голямо разстояние от корабите. Брегът беше на няколкостотин метра, а вертолетът се намираше на километър от реактивните лодки. Двамата преследвани приближаваха стремително скалите под брега от стръмни, назъбени рифове, където непрестанно се надигаха и разбиваха вълни и Пит в един миг се запита да не би Броудмур да е пожелал гибелта си, след като бе насочил уетджета си право към водовъртежа. Пит отклони вниманието си от застигащия ги вертолет и довери съдбата си в ръцете на индианския резбар на тотеми. Той заби носа на лодката в опашката, стърчаща от предната бързоходна лодка, за да не се отклони от пенестата диря, когато наближи да преминат направо през кипящите вълни, които се разбиваха в крепостта от крайбрежни скали.
Струваше му се, че са поели прав курс към атакуваните от вълните рифове. Той стисна ръчките на кормилото, изпружи крака, запъвайки ги в подплатените против пързаляне вдлъбнатини за ходилата и се подпря здраво, за да не бъде изхвърлен зад борда. Тътенът от разбиващите се крайбрежни вълни наподобяваше трескавици, не се виждаше нищо освен огромна завеса от пръски и пяна. В съзнанието на Пит изникна образа на „Полар Куин“, който се носеше безпомощен към голия скалист остров в Антарктида. Само че този път Пит се намираше върху една педя борд вместо на презокеански лайнер. Той заби носа на уетджета във вълните, независимо от засилващото се в него убеждение, че Броудмур е несъмнено луд.